Българите подкрепят интеграцията в ЕС на страните от Западните Балкани

61% от българите подкрепят приемането на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Само 16% са тези, които са на обратното мнение. Близо една четвърт остават тези, които не знаят или не могат да преценят. Това показва проучване на изследователски център „Тренд” по поръчка на вестник „24 часа”. Изследването е проведено между 2 и 10 май 2018 г. сред 1009 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице”.

По всичко личи, че българите осмислят като национален интерес европейската интеграция на Западните Балкани, посочват социолозите. Половината от интервюираните респонденти са на мнение, че България има интерес от приемането на Западните Балкани в Европейския съюз, а само 18% са на обратното мнение. Сходни са и дяловете (52%) на тези, които смятат, че приемането на страните от региона ще се отрази положително на България.

Европейската перспектива на Западните Балкани за следващото десетилетие изглежда оптимистична през погледа на българите. 43% са на мнение, че страните от региона ще бъдат приети в ЕС в следващите десет години, а 18% са на обратното мнение. Логично, на този въпрос, делът на тези, които не знаят или не могат да преценят се повишава до 39%.

58% от българите са на мнение, че България трябва да помага на страните от Западните Балкани за приемането им в Европейския съюз, а 45% смятат, че страната ни е способна да го прави.

„Тествахме и отношението на българите към интеграцията в ЕС на различни страни от Западните Балкани. Най-силна подкрепа се изразява за приемането на Македония (70%)  и Сърбия (67%), като обяснението тук се корени най-вече в културната ни и религиозна близост с тези държави. Най-слаба подкрепа се заявява за Албания (45%) и Косово (42%), но въпреки това и при тях подкрепата за приемането им в ЕС стои на по-високи нива от мнението да не се приемат”, посочват от „Тренд”.

При оценките за работата на основните институции в България не се отчитат съществени промени. Продължава умереният ръст в подкрепата за омбудсмана, като положителната оценка за работата й достига този месец до 66%. Президентът се нарежда веднага след това с 63% положителна оценка за работата си. Лек ръст спрямо последното проучване за оценката на работата на институции на изследователски център „Тренд“ бележат силовите структури – полицията и прокуратурата отбелязват покачване с 5%. Обяснението за подобна динамика най-вероятно се дължи на ареста на кмета на столичния район „Младост”.

За пореден месец не се отбелязва динамика в електоралните нагласи на българите. ГЕРБ продължава да държи дистанция от близо 4% пред основния си опонент БСП. Трета политическа сила остава ДПС (6,4%) с минимална преднина пред Обединени патриоти (5,3%). Поради наскоро формираната коалиция „Демократична България” от партиите „Да, България”, ДСБ и Зелените сме обединили отговорите за отделни формации в графиката на електоралния въпрос, което ги нарежда като пета политически сила.