Търсят формула за преизчисляване на пенсиите, компенсиращо инфлацията

Надзорният съвет на Националния осигурителен институт /НОИ/ утвърди проекта на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване /ДОО/ за 2022 г. Предстои съгласуването на проектозакона в Националния съвет за тристранно сътрудничество, приемането му от Министерския съвет и окончателното му гласуване в Народното събрание. 

Преди заседанието министърът на труда и социалната политика Георги Гьоков заяви пред журналисти, че се работи върху варианти за преизчисляване на пенсиите, които да компенсират инфлацията. "Ще предложим няколко варианта с очакване Народното събрание да вземе политическо решение кой от вариантите да приложи", обясни министърът.

Сред примерните варианти, които министърът визира, е този, предлаган от БСП - за преизчисляване на пенсиите с осигурителен доход за 2019 г. или 2020 г. По думите на Гьоков, друг вариант е увеличение на пенсиите с по-голям процент по изключение за тази година, отчитайки инфлацията. Министър Гьоков открои и трети вариант - за увеличаване на коефициента за година действителен осигурителен стаж. Той посочи, че в коалиционното споразумение е предвидено този коефициент да достигне 1,5. 

Министър Гьоков уточни, че ако до 1 юли Народното събрание не промени законодателството в тази посока, ще се приложи член 100 на Кодекса за социално осигуряване за осъвременяване на всички пенсии от 1 юли и с прогнозно увеличение 6,1 на сто, което, по думите му, е крайно недостатъчно за компенсиране на растящите цени. "Има воля за актуализация на бюджета от 1 юли, отчитайки инфлацията", заяви Гьоков. 

Във връзка с днешното заседание на Надзорния съвет на НОИ министърът поясни, че са се постарали в социалната част на бюджета, и този на ДОО, и този на МТСП, да вкарат всички политики, които са обект на коалиционното споразумение. Относно намерението за увеличаване на максималния осигурителен доход и изразените резерви от страна на един от коалиционните партньори - "Има такъв народ", министърът коментира, че няма как да се увеличава средната работна заплата в страната, а максималният осигурителен доход да се задържа. 

Относно намерението за увеличаването на осигурителния доход за земеделските производители, Гьоков коментира, че има много организации, които коментират, че това е рязък скок. "Рязкото увеличение от 420 на 710 лв. е стресиращо и може би неприемливо на пръв поглед за страничните наблюдатели на процеса, но неговото покачване е необходимо, най-малкото, за да бъдат осигурени достойни пенсии на хората, които се занимават със земеделие", каза Гьоков. 

Димитър Манолов, председател на КТ "Подкрепа", който е и председател на Надзорния съвет на НОИ, каза, че това е бюджет, който не може да угоди на всички. Направиха се някакви компромиси, направиха се някои допълнителни предложения, които са в правилна посока, коментира той и посочи увеличението на минималното обезщетение за безработица, увеличението за втората година от майчинството. "Това, което на мен не ми харесва, е, че се разкъсва връзката между максималния осигурителен доход и максималната пенсия", коментира той. 

Асия Гонева от КНСБ, член на Надзорния съвет на НОИ, заяви, че е "скептична" към бюджета и посочи, че ще гласува против така предложения бюджет на ДОО.  

Припомняме, че в проектобюджета на Държавното обществено осигуряване за 2022 година, който Надзорният съвет на НОИ трябва да обсъди, се предвижда от 1 юли пенсиите да се осъвременят с 6,1 на сто. От тази дата минималната пенсия ще бъде 392,57 лева, а максималната запазва размера си от 1 500 лева. От 1 април максималният осигурителен доход се повишава на 3400 лева. В проектобюджета е заложено повишение с 6,1 на сто и на социалната пенсия за старост - от 1 юли тя ще стане 180,37 лева вместо досегашните 170 лева. Предвижда се от 1 април минималният осигурителен доход на регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители да се увеличи от 420 на 710 лева, колкото ще бъде минималната работна заплата. От тази дата толкова ще бъде и минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се. От 1 април се увеличава от 12 на 15 лева минималното дневно обезщетение за безработица. Максималният му размер се запазва на 74,29 лева. В проектобюджета е заложено повишение от 1 април на 710 лева на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Запазва се досегашният режим за плащане на болничните - първите три дни от работодателя, а от четвъртия от ДОО.