Президентът на Македония не подписа договора за името

Президентът на Македония Георге Иванов реши да не подпише указа за обнародване на Закона за ратифициране на Окончателното споразумение за решаване на различията, описани в резолюциите 817 (1993) и 845 (1993) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, за прекратяване на значението на Временното споразумение от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните, съобщават македонските медии.

В решението, което кабинетът на Иванов днес изпрати до медиите като писмо, са посочени причините, поради които президентът няма да подпише указа.

В писмото се казва: "При изпълнението на функциите на президент на Република Македония винаги постъпвам отговорно и върша своите права и задължения въз основа и в рамките на Конституцията, законите и интересите на Република Македония.“

По-нататък се цитират членовете от конституцията, въз основа на които държавния глава отказва да сложи подписа си под документа, договорен от премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас. Иванов твърди, че „няма мандат да подпише указа, тъй като в програмата му от 2014 г. било записано, че „не приема промяна на конституцията с цел промяна на конституционното име“, предаде БГНЕС. Президентът подчертава, че „не приема идеи или предложения, които биха застрашили македонската национална идентичност, уникалността на македонската нация, македонския език и македонския модел на съжителство“. Иванов припомня, че за тази изборна програма са гласували 534 910 граждани на Македония, с което е бил избран за държавен глава.

Според президента „споразумението поставя Република Македония в състояние на подчинение и зависимост от друга държава, т.е. Република Гърция. Според член 308 от Наказателния кодекс, "Гражданин, който ще доведе Република Македония в положение на подчинение или зависимост към друга държава, се наказва с лишаване от свобода от пет години".

Македонските депутатите с 69 гласа "за" на 20 юни гласуваха в подкрепа на ратифицирането на споразумението с Гърция, постигнато на 17 този месец в Преспа.

Според конституцията и парламентарния правилник в случай на вето от президента, законът отново отива в парламентарна процедура, но тогава ще трябва да бъде гласуван с абсолютно мнозинство от общия брой депутати, т.е. да получи зелена светлина от най-малко 61 депутати. Законът в този случай отново се изпраща на президента, който според Конституцията е длъжен да го подпише.