Президентът Радев се радва на високо одобрение

Първите дванайсет месеца на президента Радев показват устойчиви нива на доверие от около 60% и на недоверие – около и под 30%. Това е най-благоприятната като обществено доверие стартова година от времето на старта на Петър Стоянов насам. Институцията приключи годината с 56% доверие и 29% недоверие, с което Радев е най-популярната политическа фигура в страната. Това показват данни „Галъп интернешънъл“ на база проучване чрез преки стандартизирани интервюта „лице в лице“ с извадки 1000/800.

Тенденцията от началото на 90-те до днес

Най-неблагоприятна беше началната картина на доверие в мандата на президента Плевнелиев, а най-високи бяха стартовите равнища на доверие при президента Петър Стоянов – дошли в контраст на изключително тревожно масово съзнание заради политическа и икономическа криза от 1996 – 1997 г.

Президентите Желев и Стоянов започваха с по-високи нива, но с постоянен спад. Първият мандат на президента Първанов пък почна с доверие от около 50%. Това бе и единственият президент, в когото доверието се покачваше в хода на самия мандат (обикновено доверието спада в хода на мандата). Вторият мандат „Първанов“ пък започна с по-висок кредит на доверие, но и с бърз спад.

На този фон устойчиво високите нива на доверие в първата година на Радев – без съществени спадове – му отреждат едно от най-благоприятните места сред президентите досега.

Разбира се, автоматичното съпоставяне на отдалечени исторически периоди не е докрай коректен подход. Например, началото на мандата „Стоянов“ беше във времена с доста по-голям идеологически градус и амплитуди в общественото мнение, посочват от „Галъп”.

Тенденцията от президентските избори през 2016 г. до днес

Ниските нива на доверие в президентската институция, характерни за мандата на Росен Плевнелиев (2012 – 2017 г.), бяха заменени през 2017 г. от чувствително по-позитивни обществени нагласи. След избора на нов президент през есента на 2016 г. доверието започна да се повишава – както обичайно се случва при смени в тази институция, а и при смени в институциите въобще.

Първите месеци на 2017 г. затвърдиха тенденцията на укрепване на доверието. След това нивата на доверие в президентската институция спряха ръста и навлязоха в период на стабилизация около и под 60% положителни оценки и около и под 30% отрицателни.

Спирането на ръста може да се дължи донякъде и на напреженията между президента и представители на партия ГЕРБ през годината, но по-вероятно е да става дума за достигане на естествени възможни „тавани“ на подкрепа.

Затова и ежемесечните данни за одобрение към президента след различните електорати не показват значима щета за авторитета му дори сред привържениците на ГЕРБ - въпреки споменатите напрежения, посочват социолозите.

Президентската институция се свързва най-вече с личността на президента, но донякъде – и с вицепрезидента. Вицепрезидентът Илияна Йотова има нива на доверие около една четвърт от българите, а недоверието се колебае в стойности между 50% и 60%. Останалите се колебаят или не са чували за нея. Това я нарежда сред политиците със сравнително добри стойности на доверие, показва още проучването.