Златните паспорти все пак остават. Но, режимът се затяга!

Парламентът запази възможността за придобиване на българско гражданство срещу т.нар. "златни паспорти", въпреки натиска от ЕК да се обмисли постепенното ѝ премахване. С гласуване на промени в Закона за българското гражданство депутатите промениха сега действащите разпоредби, които позволяваха чужденци да придобиват българско гражданство при краткосрочни инвестиции от порядъка на 800 хил. до 2 млн. лв. Точно това бе една от най-критикуваните разпоредби от страна на Брюксел. В последните месеци на миналата година ЕК заплаши страната ни с наказателна процедура като една от трите страни в ЕС, които "продават" гражданство. Другите две са Кипър и Малта, срещу които вече има образувани наказателни процедури за нарушаване на правото на ЕС. През октомври 2020 г. българският министър на правосъдието Десислава Ахладова отговори на писмо на  комисаря по правосъдие Дидие Рейндер, в което уточни, че законът ще бъде ремонтиран така, че да отпаднат възможности за придобиване на българско гражданство в случаите на краткотрайни чуждестранни инвестиции.

С гласуваните днес на второ четене промени беше въведен нов режим, според който лице, което не е български гражданин и отговаря на условията, може да придобие българско гражданство по натурализация, ако е удвоило инвестицията си при същите условия на закона или е инвестирало в страната чрез внасяне в капитала на българско търговско дружество на допълнителна сума не по-малка от 1 000 000 лв. за осъществяван от дружеството приоритетен инвестиционен проект, сертифициран по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.

Правилото важи и за чужденец, който преди не по-малко от една година е получил разрешение за постоянно пребиваване у нас по закона за чужденците, увеличил е инвестицията при същите условия на закона до най-малко 1 000 000 лв. и в резултат от инвестициите са разкрити най-малко общо 20 нови работни места за български граждани.

Разрешение за продължително пребиваване в страната могат да получат чужденци, които притежават т.нар. стартъп виза, имат издадено от Държавната агенция за научни изследвания и иновации удостоверение за високотехнологичен и/или иновативен проект както и, след издаване на визата за дългосрочно пребиваване, са станали съдружници или акционери в българско търговско дружество, притежават не по-малко от 50 на сто от капитала му. Дейността на дружеството трябва да е същата като заявената при издаване на удостоверението.

В производството за придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата се представят официални документи, издадени от български или чуждестранни органи, с които молителят удостоверява, че има родствена връзка с поне едно лице - негов възходящ до трета степен вкл.роднина, който е от български произход, гласуваха депутатите

Съгласно текстовете, приети днес в Закона за българското гражданство, се създава и Консултативен съвет към Държавната агенция за българите в чужбина. Той ще се произнася с мотивирано положително или отрицателно становище за гражданство в 2-месечен срок от възлагането. Под внимание при разглеждането на документите ще се взема предвид дали молителят ползва български език, дали се самоопределя като лице от български произход, както и дали за него е налице поне едно от следните обстоятелства - да е част от българска общност или българско малцинство в друга държава; да произхожда от населено място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия, и др.

Държавната агенция за българите в чужбина ще води и електронен регистър с данни на лицата, за които Консултативният съвет е установил български произход. Регистърът ще се създаде в 3-месечен срок от влизането в сила на промените в закона.