Ще се разпадне ли десноцентристкият съюз в Германия?

Следващите няколко седмици могат да предизвикат най-голямото политическо земетресение в Германия от поколение: разпадането на десноцентристката коалиция между християндемократите и тяхната сестринска партия в Бавария, Християнсоциалния съюз (ХСС).

Това, което изглежда леко разногласие между канцлера християндемократ Ангела Меркел и вътрешния министър и ръководител на ХСС Хорст Зеехофер относно нормативната уредба за предоставяне на убежище, всъщност показва засилващ се разрив между национална партия, опитваща се придържа в центъра, и влиятелна регионална партия, завиваща надясно.

Зеехофер размаха оставката си и заплаши да се оттегли, ако Меркел не затегне значително законите за предоставяне на убежище. Вчера той даде заден ход, след като се срещна с канцлера и каза, че двамата са постигнали компромис. Но малцина наблюдатели очакват това да стане траен мир и казват, че връзката между двамата лидери и между двете лидери е толкова развалена, че не може да бъде поправена.

Евентуално оттегляне на Зеехофер технически няма да разбие коалицията. Но ако той оттегли със себе си и партията, това ще остави Меркел и другия й коалиционен партньор, лявоцентристката Германска социалдемократическа партия, без мнозинство в Бундестага, тъй като няма да им достигат два гласа. Това ще направи по-вероятна перспективата да се стигне до нови избори и вероятно до край на политическата й кариера. Но истинските ефекти са дългосрочните - разпадане на център-дясното в Германия ще доведе до бързо политическо пренареждане, което може да доведе до възродено център-ляво, до засилена и опасна крайна десница.

Непосредствената причина за непреклонността на Зеехофер е нарастващата популярност в Бавария на популистката партия "Алтернатива за Германия", която отнема избиратели от ХСС с антиимигрантските си позиции. Но има една по-голяма причина за притеснение сред политиците от ХСС и тя е, че Меркел дърпа християндемократите твърде наляво. Така ХСС остава единствената истинска дясноцентристка партия в Германия. Като условие за присъединяване към новото правителство по-рано тази година ХСС настоя вътрешното министерство да се преименува на министерство на вътрешните работи, строителството и родината, за да му се придаде по-националистичен тон.

Имиграцията не е единственият политически въпрос, по който двете партии имат разногласия. ХСС със сигурност не бе удовлетворен, когато Меркел сложи край на военната повинност; партията бе възмутена и когато тя пое ангажимент Германия да закрие ядрените си централи. Нито пък твърдата линия на Зеехофер по бежанската политика е нещо ново: след като Меркел обяви, че Германия отваря границите си за бежанци през 2015 г., баварската партия заплаши да оспори решението в съда.

Всъщност, почти откакто Меркел идва на власт, мнозина в ХСС бленуват да изместят християндемократите като лидери на дясноцентристкото пространство. Дългосрочният план на Зеехофер като нищо може да е да скъса с християндемократите и след това да създаде клонове на своята партия в останалите 15 провинции на Германия.

Дали това е изпълнимо, предстои да видим. Рейтингът на ХСС спада в социологическите проучвания преди баварските провинциални избори през есента, а християндемократите са пуснали дълбоки корени в останалата част на страната. Същевременно обаче много хора в партията на Меркел се дразнят на нейния прагматичен и често открито либерален управленски стил и могат да я напуснат, ако нова консервативна партия им даде шанс.

Как ще изглежда такава партия? Някои анализатори си я представят просто като връщане на политическата програма отпреди ерата Меркел, с по-консервативен дневен ред, включително по-малко федерално правителство, по-силна армия и по-голяма отдаденост към социалния консерватизъм.

Може би обаче не това се върти в главата на Зеехофер. През последните години той изгражда връзки с други новопоявили се десни лидери в Европа, особено с унгарския премиер Виктор Орбан. Той дава и заден ход по отношение на традиционно силната отдаденост на ХСС към Европейския съюз.

Зеехофер протяга ръка и към канцлера на Австрия Себастиан Курц, който управлява в коалиция с крайнодясната Австрийска партия на свободата, а това може да е предвестник на възможен съюз с "Алтернатива за Германия". Направи впечатление как Курц се появи на събития от предизборната кампания на ХСС, докато Меркел не можеше да бъде видяна никъде. Миналия месец Курц се срещна с премиера на Бавария и член на ХСС Маркус Зьодер, за да обсъдят как да си сътрудничат при въвеждането на ограничения в гранично-пропускателния режим.

В краткосрочен план нищо от това не вещае добро за Меркел. Ако Зеехофер и партията му напуснат коалицията, тя трябва да ръководи крехко правителство на малцинството или да опита да намери нова партия за съюзник. Но зелените, които са съгласни с нея за бежанската политика, вече казаха, че няма да влязат в коалиция с нея, а свободните демократи, често пъти младши коалиционен партньор на християндемократите, може би са с твърде десни позиции по темата имиграция спрямо нейната.

Единственият друг вариант е предсрочни избори. Макар и лично тя да е популярна, Меркел е възприемана като отслабващ лидер в края на кариерата си и партията й със сигурност ще загуби още подкрепа при нов вот. Надеждата за нея, следователно, е да се задържи на повърхността с помощта на засилена лявоцентристка партия в лицето на другия й коалиционен партньор ГСДП. Ако зелените си променят мнението - както няколко души в партията настояват - Германия може да се окаже ръководена от жена, която през цялата си политическа кариера е била част от десницата, но сега ръководи коалиция от леви партии, свободна от ХСС и прокарваща лявоцентристки политики. Това ще означава, че на практика Християндемократическият съюз е престанал да бъде десноцентристка партия.

Повечето германци може би ще приемат това - в страната в края на краищата преобладават лявоцентристки политически настроения. Но разпадането на дясноцентристката коалиция вероятно ще подтикне ХСС и "Алтернатива за Германия" да се сближат и дори да завият още по-вдясно. Остава да видим какъв ще е резултатът от това ново политическо нареждане - лявоцентристко статукво срещу пламенна и нарастваща популистка десница. Но имайки предвид колко добре се справя крайната десница в подобни ситуации в други части на Европа, това е перспектива, която никой не бива да обмисля без известно безпокойство.

Източник: БТА