Меркел се оттегля като истинска политическа звезда

За много хора, и най-вече за по-младите като автора на този коментар, Ангела Меркел е синоним на Германия. Повечето хора от моето поколение едва ли помнят друг германски канцлер. Меркел, която дойде на власт през вече далечната 2005 г., за нас е въплъщение на германската държава, нарицателно за политическа мъдрост и находчивост, за строга финансова политика, граничеща с консерватизъм, за тиха увереност и желязна воля при отстояването на германските национални интереси, пише Божидар Захариев в обзорна статия за БТА. 

Показателно е, че въпреки някои предизвикали противоречия решения на Меркел, германският народ така и не спря да я нарича "Mutti Merkel", а именно "Мама Меркел".

Трябва да признаем, че това прозвище правдиво отразява същността на отношенията между нея и германците. Както в едно семейство децата невинаги са убедени в правилността на решенията на майка си или в тяхната справедливост, но интуитивно съзнават, че най-вероятно майката все пак има право и вижда по-напред в бъдещето, така и германците, въпреки някои моментни колебания, не спряха да имат доверие на Меркел, да вярват в нейния разум и лидерски качества.

Може би най-силното качество на Меркел е именно умението да вдъхва респект у съгражданите си и у чуждестранните си партньори не с гръмки изявления и зрелищни прояви, на каквито, да речем, залагаше бившият американски президент Доналд Тръмп, а с неизменно спокойния си тон, с вечната си любезност и дипломатичност, с трезвата си преценка, с прагматизма си и избягването на крайностите дори и в най-напрегнати политически ситуации. Безспорно това са качествата, които превърнаха 67-годишната Меркел в политик с такава репутация и влияние.

Независимо дали разговаряше с Доналд Тръмп или с руския президент Владимир Путин, дали й се налагаше да се справя с кризата с мигрантите или с коронавирусната пандемия, Меркел винаги излъчваше сила и сдържаност и залагаше на диалога.

Както нейните сънародници, така и чуждестранните лидери знаеха, че това е човекът, на когото можеш да разчиташ да изслуша доводите ти. Меркел, която по образование е физик, винаги залагаше на логичните действия и прагматизма.

За 16-те си години на власт тя доказа, че успешната политика следва да е базирана на науката и разума, а не на страстите.

Макар все още да не можем докрай да го асимилираме, дойде обаче моментът, в който дългогодишната германска лидерка трябва да се сбогува с канцлерския пост. Оттеглянето й от властта също е проява на висока политическа култура. Меркел остана вярна на обещанието си, което даде още в началото на последния си канцлерски мандат, че няма отново да се кандидатира за канцлер. Нейното поведение определено може да послужи за пример на лидери на други държави, които са на власт дори и по-отдавна, но не дават никакви индикации, че скоро ще се разделят с властта.

Процесът, на който сега ставаме свидетели, а именно сбогуването с Меркел, ни разкрива нещо много важно за досегашната германска лидерка. С нея радушно се сбогуват всички: както нейните съмишленици и политически опоненти в Германия, така и европейските й партньори, а също и чуждестранни лидери, които невинаги са били на едно мнение с нея. Като започнем с досегашния й финансов министър Олаф Шолц, който се очаква да я наследи на канцлерския пост в Германия, минем през френския президент Еманюел Макрон и стигнем до руския президент Владимир Путин, всички изразяват уважението си и признателността си към Меркел за досегашното сътрудничество. Цветя и ордени, военни почести и поздравителни адреси.

Меркел сe оттегля от канцлерския пост като истинска политическа звезда. Не всеки политик си печели подобна привилегия. Това е доказателство, че за всичките си години на власт Меркел се превърна в символ на стабилност, на предвидимост, на, ще повторим, висока политическа култура. Въпреки че не всички я харесват, всички я уважават.

С Меркел безспорно си отива цяла епоха. Епоха, която беше белязана от големи предизвикателства както за Германия, така и за Европа. Може би най-голямото такова за Меркел бе мигрантската криза от 2015 година. Фразата на Меркел "Wir schaffen das" ("Ще се справим с това!") се превърна в символ на политиката й по отношение на мигрантите и на убедеността й, че Германия може да приеме тези хора и да ги интегрира. Същата тази фраза започна да се използва иронично и с цел нападки към германската лидерка, когато се видя, че не всичко с интеграцията на мигрантите върви по мед и масло.

Със сигурност много хора и до днес винят Меркел, че протегна ръка на мигрантите. Няма как да знаем дали нейното решение бе продиктувано от християнски подбуди и желание да помогне на ближния или по-скоро от чисто прагматични съображения, в основата на които е съзнаването, че в бъдеще на застаряващата Германия ще й бъде необходима допълнителна работна сила. Едно обаче е ясно: дори и с това свое най-рисково и застрашаващо политическите й позиции решение Меркел демонстрира характерната за себе си решителност. Когато Меркел решеше нещо, тя го правеше. А в крайна сметка именно това харесват хората у политиците: решителността. Никой не симпатизира на нерешителни политици.

За хората от моето поколение, а, вярвам и не само за нас, оттеглянето на Меркел от властта е вододел в съвременната европейска история. Меркел, която е от поколението на нашите родители, сякаш ни казва знаменитата латинска сентенция: Feci quod potui faciant meliora potentes (Направих всичко, което можах. Който може, да направи повече). Идва времето на политическите деца да покажат, че могат да се справят и без Mutti. Да се надяваме, че са почерпили все някаква част от мъдростта й. Сбогом, Ангела!

Източник: БТА