Понякога е по-добре в палатка на -40° с полярни мечки наоколо, отколкото в цивилизацията

"Понякога е по-добре в палатка на минус 40 градуса с полярни мечки наоколо, които искат да ви изядат, отколкото да сте в цивилизацията", казва с усмивка в свое видеообръщение на Световния икономически форум в Давос изследователят и алпинист Майк Хорн. Той сподели опит, свързан с това как да прекрачиш душевните си граници.

"Всички имаме под ръка перото на живота и трябва да напишем на плочата си какво искаме", каза той. "В момента, в който една идея ви очарова или когато се вълнувате от нещо, невъзможното вече не съществува."

Хорн прекарва повече от пет месеца, пресичайки Арктическия океан с температури от минус 40 градуса по Целзий в последното си приключение. Умствената сила и психическата нагласа са били ключови.

"Моментът, в който решите, че можете да го направите, е моментът, в който можете да прекрачите границите на ума ви". "Най-лесното нещо в живота е да бъдеш себе си", казва той.

Изследователят обясни, че като дете предпочитал да играе навън пред това да стои пред телевизора.

През 2000 г. той става първият човек, който обикаля света около екватора без моторни превозни средства.

"В един момент се озовах сред въоръжен отряд в Конго, които застреляха човека, който беше хванат с мен. Това беше публична екзекуция. Помислих си, защо беше застрелян, а аз не бях застрелян? Предната вечер ни казаха, че ще бъдем екзекутирани на следващия ден."

Той казва, че е бил решен да направи всичко възможно, за да остане жив. В крайна сметка полицай го спасил.

"Нямам зона на комфорт. В момента, в който започнете да харесвате това, което не обичате да правите, тогава животът става по-широк. За да нарушите границите в ума, трябва да обичате всичко, дори провала. Прегърнете неуспеха. Използвайте го като учебен процес."

След това обясни с усмивка: "Не нося бельо. Излишен багаж."

Три пъти е бил на най-трудният за изкачване и вторият по височина връх в света К2, но никога не е стигал до върха. "Като погледне статистиката, един от трима души, опитващи се да изкачат върха, умира на планината", каза той.

"Ние се изкачваме на K2, без да използваме въже, шерпа или кислород. Ако времето е лошо и няма къде да отидем, сме принудени да слезем."

При последния опит, на 200 м от върха, групата му решава да се върне назад, тъй като вятърът бил твърде силен и не могли да усетят краката си. "Знаех, че бавно и сигурно умирам и мога да стигна до върха, но никога няма да сляза."

Трагично е, че на следващия ден две шерпи от друга група са загинали, след като лавина се стоварила върху тях точно под върха.

Еверест не е целта за него, защото има толкова много други катерачи там.

Следващата цел вероятно ще бъде планина, която никога не е била изкачвана, каза той.