Причините да следим този театрализиран спектакъл стават все по-малко, пише "Ведомости" за пресконференцията на Путин

Традиционната "голяма" пресконференция на руския държавен глава продължи вчера 3 часа и 43 минути, отбелязва печатът във федерацията. През това време 53 журналисти зададоха на Владимир Путин 66 въпроса, без да смятаме поздравите, благодарностите, молбите за помощ, поканите за гостуване и разсъжденията колко е несъвършено битието, обобщава "Взгляд".

Тазгодишната пресконференция бе рекордна по брой на акредитираните участници - присъстваха над 1700 журналисти, посочва "Аргументи и факти". Онлайн изданието "ФАН" акцентира върху "безупречната организация", "безпрецедентните мерки за сигурност" и "великолепната физическа и интелектуална форма на президента". А социологът Вячеслав Смирнов изтъква пред електронния вестник "иРеактор" "донейде неформалната атмосфера в залата", наподобявала "малък митинг", предаде БТА.

В изявленията на Путин пред журналистите ред издания открояват икономическата тема. "Имаме нужда от пробив. Трябва да скочим в една нова технологична организация. Без това страната ни няма бъдеще", цитира президента "Росийская газета". Русия трябва "да си пробие път към висшата лига в икономиката", подчертава в заглавие московският официоз.

"Осреднената Русия е на път да постигне пробив, но гражданите не го усещат", коментира "Независимая газета" представения от Путин образ на федерацията, чиито средни показатели демонстрират според него "положителни тенденции".

Някои руски национални проекти, по-специално демографският, "засега изглеждат неубедително". Борбата с бедността в Русия "често се води чрез манипулации с жизнения минимум", констатира вестникът.

"Има статистика "за хората" и статистика "за отчети". Държавата е в режим на ръчно управление и притежава изцяло имитационна икономика", заявява пред "Независимая газета" финансовият анализатор Алексей Коренев.

"Трудно е да говориш за профицитен бюджет и същевременно - че данъците неизбежно ще се вдигнат", коментира пресконференцията на Путин "Новая газета".

"Повечето представители на родната журналистика гледаха да задават несъмнено удобни въпроси, което налага усещането, че тъкмо това е днес разбирането за професионализъм", добавя опозиционното издание.

Кореспондентът на "Комерсант" разказва как задал на Путин въпрос за "протестния потенциал" в Русия и президентът повторил, че "хората имат право да изказват своята гледна точка, да я защитават, включително публично, и на митинги, но в рамките на закона".

Според журналиста Путин не е отговорил по същество. "Е, значи нещата ще се изясняват по експериментален път", заключава той.

Руският президент се повтаря, смята и "Ведомости". При това положение "пресконференцията губи политическо съдържание и все повече заприличва на театрална постановка (. . .), в която Путин не само изпълнява главната роля, но е също автор на сценария, режисьор и постановчик", пише изданието.

"С всяка година причините да следим този театрализиран спектакъл стават все по-малко - дори за да бъдем в течение и да запазим тонус. В тази пиеса ние сме суфльорите, подсказващи на президента иззад екрана познатия вече отговор на познатия вече въпрос", добавя руският вестник.

Този път президентът "не демонстрира ядрената тояга" - не плашеше аудиторията с най-модерните ракети на Русия като "Кинжал" и "Сармат", нито претендираше за световно лидерство, подчертава "Свободная пресса".

Тенденцията да се понижава прагът за използване на ядрени оръжия може да доведе до глобална катастрофа, цитира печатът предупреждение, отправено вчера от руския лидер. "Известия" напомня и "дадения по принуда от Русия отговор - създаването на оръжия, способни да преодолеят системите за ПРО".

Путин подчерта, че Москва получи предимство във военната сфера, но без да се стреми към това. Според него стабилността не се укрепва и от намерението на Вашингтон да напусне Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО), пише всекидневникът.

Крайно е необходимо наистина за Русия и САЩ да започнат преговори - на първо място именно за ядрената стабилност, заявява пред "Известия" американският военен експерт Ричард Уейц.

Независимо от всички трудности в двустранните отношения за всички ще е по-добре двамата президенти да се срещнат през 2019 г. и да обсъдят бъдещето на ДРСМО и на договора СТАРТ-3. Освен това, след като Доналд Тръмп реши да изтегли войските си от Сирия, на преден план може да излезе украинският въпрос, казва аналитикът.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни в руския телевизионен ефир вчерашните думи на Путин, че Москва ще гарантира и занапред сигурността си на фона на предполагаемото излизане на САЩ от ДРСМО, информира "Московский комсомолец".

"Нека да не пискат после заради това, че си осигуряваме различни предимства", каза пред журналистите руският лидер.

Според Песков Путин "в технологичен план е имал предвид (. . .), че след скъсване на договореностите за ракетите със среден и малък обсег ще започне разполагане на пускови установки в Европа, както по време на студената война".

Тези ракети ще бъдат насочени към Русия и тя също ще ги вземе на прицел със своя арсенал, предупреди Песков. Това ще означава "развитие по спирала и повторение на една ситуация, която за жалост вече сме преживели в миналото", каза той. Ситуацията ще наподобява Карибската криза, пояснява "Московский комсомолец".