Технологии за трапезата

Въпреки че хранително-вкусовата промишленост изхранва света, едновременно с това му създава много грижи. Според Института за световните ресурси във Вашингтон една четвърт от всички глобални емисии на въглероден двуокис се генерират от производството на хранителни продукти. То консумира 70% от добиваната в световен мащаб вода, а 37% от цялата обработваема земя се използва за целите на селското стопанство. При това пътят от производителя до потребителя е фрагментиран и неефективен. От производството до консумацията се губят 32% от всички хранителни продукти – например когато се развалят, докато бъдат доставени, в супермаркетите или в домакинствата, или пък се изхвърлят като хранителни остатъци.

Всичко това изисква бърза  промяна. А това не е лесна задача, като се има предвид, че според Организацията по прехрана и земеделие (Food and Agriculture Organization) на Обединените нации до 2050 г. трябва да се произвеждат 60%  повече хранителни продукти, за да се изхранва световно население от вероятно 9 млрд. души.

В тази връзка мрежа от университети, изследователски институти и компании разработва по поръчка на ЕС нови технологии за по-устойчиво използване на хранителните продукти.

В края на ноември 2016 г. базираният в Будапеща Европейски институт за иновации и технологии (EIT) на Европейския съюз оповести победителя в европейския конкурс „Общност на знание и иновации“ в област „Хранителни продукти на бъдещето” - консорциума FoodConnects. Стартирал с основен екип от 4-ма партньори, той нарасна до 50 университети, научно-изследователски институти и компании от 13 предимно европейски страни, сред които и Siemens.

През следващите 7 години групата ще бъде финансирана от EIT с над 400 млн. евро. Към тях ще се прибавят 1,2 млрд. евро от членовете на консорциума, който в бъдеще ще носи името EIT Food. Огромният екип разчита и на собствения си принос, базиран на вече съществуващи проекти и вътрешни развойни работи, чиито резултати ще бъдат използвани за целите на EIT Food.

Планът на консорциума е амбициозен – той предлага да се преосмисли изцяло системата на глобалното производство на хранителни продукти, да се организира по-устойчиво и да се мотивират потребителите за здравословно хранене. Членовете на EIT трябва да формулират конкретни проекти, за да се превърне визията в реалност, за което ще се използват подобрени и нови технологии и инициативи. „За Siemens в центъра на този проект са дигитализацията и автоматизацията, за които можем да съдействаме със софтуерни решения на базата на Teamcenter, COMOS или MindSphere“, споделя Рудолф Золахер, координатор на дейностите за EIT Food в Siemens.

Една от основните цели е борбата с разхищението при производството на храни по пътя към трапезата. Една от възможните мерки е използването на отпадъци като вторична суровина. При производството на овес например се получават остатъци, които все още са богати на баластни вещества и протеини и които могат да се използват за фуражи - за това има технически методи, които обаче още не са приложими за мащаба на едрата промишленост.  Друга идея е когато хранителни продукти престоят известно време в супермаркета или в хладилника, сензори  да показват дали те са годни за консумация. По този начин би могло да се предотврати напразното изхвърляне на неразвалена храна, чийто срок на минимална годност е изтекъл.

EIT Food иска да подпомогне процеса по гарантиране на качеството, така че потребителите да са сигурни, че храната на трапезата им е наистина здравословна и прясна. За тази цел е важно да се знае каква е историята на един продукт в хранително-вкусовия бранш. Този проект от програмата на консорциума се нарича Digital Food Supply Network и по него работи Siemens. Компанията може да използва решенията си за жизнения цикъл на продукта Product-Lifecycle-Management и по-конкретно Teamcenter. „Това ще ни позволи да създадем дигитален близнак и за хранителни продукти, по който може да се проследи  откъде идват те“, уточнява Золахер.

С помощта на блокчейн технология -  уеб-базирана, децентрализирана и с ниво на защита като финансова система, е възможно създаването на проследими палети със зеленчуци или риба.  Така дигитализацията може да помогне да се възстанови доверието на потребителите в храната, която използват. „Днес потребителите поставят все по-високи изисквания по отношение на произхода и преработването на съставките на хранителните продукти“, казва Золахер. „Това фокусиране върху клиентите е основна цел на EIT Food - накрая потребителят трябва да може да проследи назад във времето всяка съставка. Това помага не само да се гарантира качеството на хранителните продукти, а и улеснява идентифицирането на проблеми по цялата верига на стойността“.

Подобно на медицината, в която последната изследователска тенденция са индивидуално адаптирани към пациента лечения, при EIT Food персонализираното хранене ще има важна роля. „Така, благодарение на автоматизацията, хора с непоносимост към хранителни продукти, специални потребности или предпочитания биха могли да получават адаптирана специално за тях здравословна храна“, казва Золахер. „Тук разчитаме на нашите приложения за управление на съоръжения - COMOS или MindSphere“.

EIT Food има още идеи. Много европейци например имат вредни хранителните навици – консумират твърде много сол, захар или наситени мастни киселини. Затова EIT Food иска активно да разяснява вредите от тях. За тази цел се планира за период от 7 години да бъдат обучени и квалифицирани около 10 хил. студенти, предприемачи и служители от хранително-вкусовата промишленост. С помощта на отворени онлайн курсове (MOOCs  - Massive Open Online Courses) допълнително трябва да бъдат намерени и около 300 хил. заинтересовани участници.

Тъй като през изминалите години хранително-вкусовият сектор се оказа  инертен относно иновациите, EITFood възнамерява да подпомогне до 350 стартъпа. Тук е ролята на звеното на Siemens за насърчаване на стартиращи предприятия -  next47, което подпомага финансово и нематериално потенциално успешни технологии в най-различни индустрии. „В хранително-вкусовия сектор иновативните технологии, които биха могли да променят пазара, са рядкост. Със сигурност  въвеждането на иновация ще се отрази добре  на сектора”, коментира Золахер.