Човечеството се справя относително добре с прехраната си, ако имаме предвид нарастването на световното население от 1,6 млрд. през 1900 г. до 8 млрд. през 2022 г. (по данни на ООН). Благодарение на съвременните земеделие и животновъдство гладът е резултат не от глобален недостиг на храни, а поради трагично лошо разпределение на наличните ресурси по една или друга причина (корупция, война, разхищения и т.н.). В края на първата четвърт от XXI век обаче вече живеем в нова ситуация. Промените в глобалния климат създават все по-големи проблеми с традиционното производство на храни. Нарастващата честота на засушавания и други екстремни явления, както и загубата на цели реколти във важни селскостопански региони, повдигат сериозни въпроси за бъдещето. В същото време не може да бъде пренебрегнат тежкият екологичен отпечатък на индустриалното животновъдство. Към големите парникови емисии на тази индустрия трябва да добавим и замърсяването на води и почва от големите ферми; жестокостта към животните и масовото използване на антибиотици, което води до резистентност на опасни микроорганизми. От гледна точка на вложени ресурси за единица продукция производството на свинско и говеждо месо са най-неефект...