БВП запазва положителната си динамика до края на годината

Нетният износ ще подкрепя динамиката на БВП у нас и през четвъртото тримесечие на годината вследствие на ниските цени на петрола, слабото евро, по-ниските лихви и по-бързото възстановяване на еврозоната. Съвкупно, като фактори, те ще стимулират в по-голяма степен износа отколкото вноса, сочат актуални прогнози  в най-новия анализ на Райфайзен Рисърч за тенденциите в макроикономическото развитие на Централна и Източна Европа От банката прогнозират 2.0% реален растеж на БВП на страната за цялата 2015 г.

Подобреният капацитет за усвояване на еврофондове и по-ниските лихви по бизнес кредитите ще насърчават инвестициите през четвъртото тримесечие на 2015 г. и първото тримесечие на 2016 г., докато крайното потребление слабо ще се повишава. Подобряването на пазара на труда (9.9 % безработица в края на второто тримесечие) и на публичните финанси (1.5 млрд. лв. бюджетен излишък през юли) също ще продължи с умерен темп до края на годината и през първата половина на 2016 г., отразявайки положителната динамика на БВП, смятат още анализаторите на банката.

Те виждат и запазване на вътрешно-политическата стабилност в страната като отбелязват, че местните избори през октомври вероятно ще потвърдят настоящото политическо представителство в страната. В резултат на това се очаква правителството да остане стабилно в средносрочна перспектива.

Външната среда обаче продължава да се усложнява, предупреждават анализаторите на Райфайзенбанк. Военните конфликти в Украйна и Близкия Изток, икономическите сътресения в Гърция и политическата нестабилност в Турция се допълват от засилваща се бежанска вълна към съседните Македония и Сърбия. "Въпреки тази турбулентна среда, реалният растеж на БВП през второто тримесечие нарасна с 2.4% на годишна база, което надхвърли очакванията.", се посочва в доклада. Според икономическия анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев и през второто тримесечие на 2015 г. външното търсене е изиграло ролята на важен мотор на икономическия растеж. Експортът е допринесъл с 3.6 пр.п. за динамиката на БВП, а  вътрешното търсене - с 1.3 пр.п. От страна на вътрешното търсене положителен принос са реализирали както брутните инвестиции (с 0.8 пр.п.), така и крайното потребление (0.4 пр.п.). От компонентите на БВП износът е нараснал с 5.3%, а вносът - с 3.5%, което е над нивата на прираст и на експорта, и на импорта от второто тримесечие на 2014 г., следствие от слабото евро. От своя страна инвестициите са се увеличиха с 3.6%, а потреблението - с 0.6%.    

Колкото до целия регион ЦИЕ, данните за ръста в страните от Централна (ЦЕ) и Югоизточна Европа (ЮИЕ) остават стабилни, въпреки че водещите индикатори за Полша (краят на 2015 г. : 3.7 %;  прогноза за 2016 г. : 3.6 %), Унгария (краят на 2015 г. : 3.0 %; прогноза за  2016г.: 2.5%) и Чехия ( краят на 2015 г.: 4.3 %; прогноза за 2016 г.: 2.4 %) показват признаци на забавяне от лятото насам. 

За разлика от другите развиващи се пазари, устойчивият спад на растежа на БВП на Китай в редки случаи би  оказал влияние върху страните от ЦЕ и ЮИЕ, поради сравнително малкото директни търговски отношения.  Би могло да има вторични ефекти през Германия, но те също ще бъдат отчасти компенсирани, благодарение на положителните ефекти от цените на ресурсите и енергията, смятат анализаторите на Райфайзен Рисърч. Освен Китай, паричната политика на САЩ и очакваното покачване на лихвите, което ще доведе до засилване на щатския долар, са основните притеснителни фактори за развиващите се пазари. Но и това би оказало ограничен негативен ефект върху страните от Централна и Югоизточна Европа, тъй като регионът е силно обвързан с еврото и само няколко източноевропейски компании се финансират в щатски долари.

„Като цяло, нашите предвиждания за БВП през 2016 г. от 3.1% за региона на Централна Европа са малко под настоящите прогнози за растеж за 2015 г. от 3.6 %. Все пак, в Югоизточна Европа, очакваме растеж на БВП с 0.4 процентни пункта през 2016 г. до 2.8 %,  поради на тенденцията на възстановяване в Хърватия и Сърбия. Двете държави продължават по пътя на излизане от рецесия. За Сърбия очакванията ни са през следващата година да отбележи ръст на БВП до 2.5%, на фона на нулев растеж през тази година. Хърватия би трябвало да успее да удвои настоящия растеж от 0.5 % до 1.0% през 2016 г. Румъния остава двигателя на растежа в региона със стабилен ръст от 3.5 %“, коментира Петер Брециншек, ръководител на Райфайзен Рисърч, поделение на Райфайзен Банк Интернешънъл АГ (РБИ), в последното издание на „Стратегии за Централна и Източна Европа” за четвъртото тримесечие на 2015 г.