Бизнесът: Прогнозата за 1,8% ръст на икономиката догодина е оптимистична

Българският бизнес има известни резерви към прогнозата на правителството за 1,8% ръст на БВП през 2014 г. Тя е оптимистична и би се изпълнила само при благоприятни външни условия за българския износ, както и в случай, че мерките за по-добра регулация и за увеличаване на вътрешното потребление дадат резултат. Това заключават от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), които припомнят, че МВФ прогнозира ръст на БВП в България за 2014 от 1,5%.

Динамичният ред на икономическия ръст показва липсата на ясна тенденция и загуба на темп на увеличението - ако прегледаме данните по тримесечия, то през последните 6 тримесечия (4-те на 2012 г. и първите 2 на 2013 г.), официално отчетени от НСИ, имаме подчертано негативна тенденция.

На тази основа, и на основа проведена анкета сред членовете на АИКБ, прогнозата на организацията е за 1,3 – 1,5 % ръст на БВП за 2014 г. спрямо 2013 г.

Ръководството на АИКБ счита, че прогнозираният дефицит от 1,8% е разумен баланс между необходимостта от стриктна фискална дисциплина и желанието за насърчаване на икономическия растеж и поддържането на европейски жизнен стандарт. Прогнозата за запазване на равнището на заетост и безработица също бе оценена като реалистична.

АИКБ смята заложения ръст на приходите в държавния бюджет (ДБ) за реалистичен и изпълним, но счита, че приходите от ДДС са надценени, предвид очаквания нисък ръст на БВП и очакваната ниска инфлация и могат да бъдат изпълнени, ако дадът резултат планираните мерки за фискален контрол при придвижването на стоки с повишен фискален риск, обратното начисляване на ДДС и отчитането на данъка при касово изпълнение. За сметка на това, предвижданите приходи от акцизи не отразяват изразената от правителство воля за борба със сивата икономика и контрабандата.

В Разходната част на ДБ АИКБ подкрепя преструктурирането и редуцирането на бюджетите на министерствата и ведомствата - нещо повече, счита, че в издръжката на държавната система и администрация има още резерви, които могат да бъдат съкратени. АИКБ подкрепя редукцията на бюджетите на първостепенните разпоредители в сектор „Отбрана и сигурност”. Оценява увеличаването на средствата в бюджета за сектор „Образование” като категорично добра стъпка, като препоръчва акцентът в разходването на допълнителното финансиране да е насочен към професионалното образование.

АИКБ счита, че трябва да бъдат подкрепени усилията на правителството за продължаване прилагането на програмното бюджетиране, тъй като добре структурираните програмни бюджети на министерствата и ведомствата са гаранция за ефективност на бюджетните разходи.

По пакета изменения в нормативна уредба, свързани с проекта за държавен бюджет за 2014 г. част от положителните изменения, които АИКБ подкрепя и приветства, са предложената нова форма на представяне на резерва по Закона за държавния бюджет за 2014 г., която представлява нов подход в способите за представяне на бюджетните разходи. С удовлетворение бе отбелязано, че в Бюджет 2014 и с изменението на данъчните закони е на път да се разреши дългогодишния проблем на бизнеса, свързан с методиката и базата за изчисляване на таксата за битови отпадъци.

АИКБ не подкрепя:

• увеличаването на минималната работна заплата, като отново настоява за договаряне на диференцирани стойности на МРЗ по браншове;
• увеличаването на максималния осигурителен доход, което е мярка с отрицателен ефект за бизнеса;
• в настоящия проект за ДБ не е отпаднал т.нар. „клас“, в резултат на който минималната работна заплата нараства реално не на 340 лева, а на 370 лева, което намалява още повече разликата между минималната и средната работна заплата;
• постоянното вменяване на задължението към работодателите да заплащат първите 3 дни от болничните на работниците и служителите;

АИКБ предлага средствата в Националния план за действия по заетостта да бъдат увеличени с поне 15 – 20%, за да могат да се предвидят по-мащабни действия за намаляване на безработицата и увеличаване на заетостта в страната главно чрез програми, насочени към предприятията.

АИКБ отбелязва, че внедряването на електронни услуги и създаването на функциониращо електронно правителство закъсняват и че на практика обхвата на електронните услуги все още е ограничен.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.