Губим хиляди работни места

Картината в България не изглежда много обнадеждаваща. Между 2008 и 2013 г. 85 големи предприятия са закрити в страната. За същия период е изчезнало всяко пето средно предприятие, а с 12% се е свил броят на малките фирми. Това е довело до загуба на 380 000 работни места. Тези мрачни данни изнесе изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК)Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда.

По думите му заедно с големите предприятия са фалирали и много свързани с тяхното производство средни и малки компании, обезглавени са цели сектори.

„Тези данни означават само едно - бизнесът се маргинализира. Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира", каза още той.

Вследствие на всичко това, между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над  380 000. В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.

„Икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора”, каза още Данев.

Той посочи,  че единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.

„Икономиката и осигурителната система са скачени съдове“, посочи Божидар Данев и допълни: „Сривът на икономиката заради кризата доведе до бум в разходите за пенсии, защото хората се втурнаха да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията“, допълни председателят на БСК.

От 2,5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са били 450 000. С 50% - от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.

Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните.

„Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията“, подчерта Божидар Данев.

Прави впечатление също, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нараснали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г. Изпълнителният председател на БСК нарече този факт алогичен и го обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в този сектор.

Данев коментира и решението на Върховния административен съд (ВАС), който отмени решението на правителството за повишаване на минималната работна заплата от началото на 2015 г. Според него жалбата до ВАС и последващото решение за отмяна на въведената в началото на годината минимална работна заплата има дисциплиниращ ефект.

„Когато има законова разпоредба, тя трябва да се спазва“, категоричен е изпълнителният председател на БСК. Той обаче не очаква никакви практически последствия от решението на ВАС – през следващата седмица Националният съвет за тристранно сътрудничество ще разгледа решението за минималната заплата и кабинетът ще вземе съответното решение.