Демографският срив – най-големият проблем за икономиката на България

Дори и при оптимистични прогнози, демографският срив на България ще оказва трайно натиск върху бюджета и ще възпрепятства икономическия растеж,т.е. голяма част от българите ще продължат да бъдат бедни и след десетилетия. Това са част от изводите, които могат да бъдат направени на база отчет за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г.

Публичните разходи като дял от БВП се очаква да нараснат в дългосрочен план в резултат на разходите за обществено здравеопазване, дългосрочни грижи и държавни трансфери към пенсионната система, в резултат на което съотношението дълг към БВП на България се очаква да нарасне от 18 на 51% до края на прогнозния период, който е 2050 г.

Продължителните първични дефицити ще са най-важната движеща сила на натрупването на държавен дълг в рамките на прогнозния период, добавяйки около 0,9 процентни пункта годишно към коефициента дълг/БВП. Това сочат анализите на Световната банка, който се цитира от експертите на Министерството на труда и социалната политика.

Промените във възрастовата структура оказват влияние върху икономическите резултати и икономическия растеж, и по друга причина - икономическото поведение на хората се променя в зависимост от тяхната възраст, сочат анализите на СБ, цитирани от МТСП. България е с най-висок отрицателен естествен прираст на населението сред страните от Европейския съюз. Намалението на населението е в резултат на негативните демографски тенденции в селата. Населението на селата продължава да намалява с двойно по-високи темпове от средните за страната.

“Продължава обаче тенденцията за намаление на населението и в градовете. Във всички области в България естественият прираст на населението е отрицателен”, отбелязват от МТСП, цитирани от БГНЕС.

Статистиците констатират, че намалението на населението в страната не е в резултат на миграция на български граждани по света, а основно на отрицателния естествен прираст – висока смъртност и ниска раждаемост. През 2014 г. са родени 67 585 деца, а са починали 108 952 души, което е намаление на населението с 41 367 души. Най-лоши са показателите на Пловдив – минус 2927 души. София е с отрицателен прираст от 1559 души.

Отчетът сочи, че за 2014 г. нетното салдо, което се дължи на външна миграция на български граждани е 2 112 души. Данните на Националния статистически институт сочат за в последните десет години населението на страната е намаляло с 558 851 души.

Данните показват, че най-висока раждаемост у нас за последните 15 години е имало през 2009 г., когато са родени 80 956 деца. През 2014 г. са родени 67 585 българчета, което е с 1007 повече от родените през 2013 г. Най-висока е раждаемостта в Сливенска област, следвана от Софийска и Бургаска области. Най-ниска е раждаемостта в областите – Видин, Габрово и Смолян. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст над 40 години - от 1 276 през 2013 г. на 1 517 през 2014 година. 40 145 от новородените през миналата година са извънбрачни срещу 27 938 брачни раждания.

Анализът на демографското състояние констатира, че процесът на миграция на населението по направлението град-село се увеличава. “Относителният дял на преселилите се от градовете в селата е по-голям отколкото в обратното направление “село-град”, сочат статистическите данни.

През 2014 г. 26 615 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. В тази бройка не са включени над 11 000 бежанци, които са потърсили закрила у нас. Отчетът на изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие констатира още, че все повече българи се нуждаят от медицински грижи. Нараства броят на хоспитализираните случаи – от 2 040 666 през 2012 г. на 2 323 313 през миналата година.