Не нареждайте, а питайте!

Мартин трябваше да организира лансирането на нов продукт на пазара и реши да възложи задачата на Джой. Тя познаваше добре продукта и беше работила по подобни проекти. Истината е, че новината много я зарадва и с ентусиазъм пое нещата. Две седмици по-късно тя бе убедена, че всичко върви както трябва.

Мартин беше спокоен, имаше достатъчно време за други задачи. Но един ден се видя с маркетинг отдела и разбра, че всички са ужасно заети. Но с други проекти. Как тогава щяха да подготвят запомнящи се материали за новия продукт. Мартин се притесни не на шега. Дали не се задаваше провал?

Изправи се пред сериозна дилема, не знаеше как да действа. Ако говореше с маркетинга, щеше да излезе, че започва сам да контролира нещата. Джой щеше да се обиди. Как да предотврати надвисналата опасност, без тя да се почувства изместена или пренебрегната?

Успешният подход е балансирана подкрепа и ненатрапчивост, съветва Harvard Business Review. При това, подкрепа не означава директна намеса. Въпреки че понякога на мениджъра му се налага да се намесва, той трябва да го прави само когато е крайно необходимо. Мартин трябва да попита как вървят планираните дейности и от какво има нужда. Това не означава да премълчи възможните проблеми, напротив. Важно е да покаже, че има доверие. Питайте, а не нареждайте. Например: „Какво трябва да обмислим още?” е по-добре от „Трябва да обмислим още много неща!”. Насърчавайте независимото мислене и чувството на свобода.