От какви реформи има нужда образованието у нас

Огромен брой дефицити се наблюдават в образователната система у нас в последните години. За последните пет години броят на учениците, получаващи диплома за средно образование, е спаднал с 25%, а тези, които избират професионално образование – с над една трета. Над половината деветокласници са функционално неграмотни според последните международни оценки. Такива данни изнесоха от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) на среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, на която бе обсъдено стартирането на неотложни реформи в образователната система, като основен фокус беше поставен върху потребностите на пазара на труда днес и утре и свързаните с това промени на план-приема, учебните планове и програми.

Според АОБР въпреки усилията за адаптиране на образователните програми към нуждите на бизнеса, системата остава недостатъчно гъвкава, а финансирането според принципа „парите следват ученика“ не стимулира качеството. Представителите на национално признатите работодателски организации подчертаха необходимостта от стратегическо преосмисляне на държавния план-прием както във висшите училища, така и в средното професионално образование. 

„Развитието на света и икономиките в момента изисква децата ни да притежават широк кръг от комплексни умения. Затова за Министерство на образованието и науката най-важната и неотложна реформа е промяната на учебните планове и програми в средното образование. Те трябва да бъдат по-гъвкави и динамични. По отношение на висшето образование ще работим за допълнително насърчаване на висшите училища за увеличаване на изискванията за прием на студенти и приемане на повече млади хора в технически специалности. Ще предложа експертно и политическо обединение около тези и още няколко реформи и политики, които считам за основополагащи за българското образование“, заяви министър Вълчев.

Сред приоритетните реформи той посочи актуализиране на учебните програми с акцент върху уменията, увеличаването на професионалните паралелки за сметка на езиковите в неезиковите гимназии, поетапното въвеждане на задължителна матура по математика,  разширяване на участието на малките и средните предприятия в дуалнтаа форма на обучение на учениците от професионалните гимназии,  насърчаване на висшите училища да обявяват кандидатстване с математика, физика и химия, както и повишаване на изискванията за завършване на висше образование.

Участниците в срещата се обединиха и около още няколко основни тези – обвързване на финансовите стимули с постигане на определени резултати, увеличаване на броя учебни дни в средното образование и активно участие на бизнеса в разработването на учебни програми и съдържание, за да се гарантира, че завършващите са подготвени за реалните изисквания на индустрията.
Сред другите теми, които бяха обсъдени, бяха нуждата от популяризиране на професионалното образование, бързото сформиране на Национален съвет по уменията, увеличаване на средствата в бюджета за ученически и студентски стажове, стипендиите за ключови специалности да бъдат два пъти по-високи от останалите, разширяване на възможностите за провеждане на стажове в реална работна среда след навършване на 14 г. и др.