Втори български еднорог ще излезе на пазара до края на годината

Втори български еднорог ще бъде създаден до края на годината. Това обяви Иван Василев, заместник-председател на Българската стартъп асоциация BESCO, по време на първия панел DIGITAL EUROPE на първия технологичен форум TECHNOVATION 2022, който списание “Мениджър” организира.

„Станахме свидетели на изключително събитие тази година – излизането на пазара на първия български еднорог, надявам се, че ще има още“, заяви министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер, който откри форума. „Защо този тип компании са важни? Не само защото имат принос към икономическото развитие, но и заради социалната си роля. Успешните технологични компании са пример за младото поколение. То ще може да припознае нов модел и пример за подражание как да спечелиш чрез усърдие и интелектуална работа. Това е моята лична мисия, като министър на иновациите и растежа“, отбеляза той.

„Посланието, което правителството отправи със създаването на Министерство на иновациите и растежа, е изключително важно за цялото българско общество, не само за технологичния сектор: то е тук за да стимулира икономическия растеж на България с активната роля на иновациите. Икономически растеж, който се обуславя не от евтина работна ръка, енергия и земя – това е минало, а растеж, стимулиран от висока добавена стойност”, каза още министър Лорер.

Друга голяма цел на кабинета, по думите му, е присъединяването на страната ни към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към „Клуба на богатите и успелите” по неговите думи. „Ние не може да сме членове (б.р. на този клуб), ако нямаме икономика с висока добавена стойност. Вече показахме, че можем да растем, сега трябва да докажем, че можем да го постигнем чрез иновации. Затова страната ни ще инвестира 7 млрд. лв. в конкурентоспособна икономика чрез безвъзмездни схеми и дялово участие, ориентирани към фирми с потенциал”, обеща министър Лорер.

Следващите програми, които ще се финансират извън Плана за възстановяване, ще бъдат фокусирани от една страна към стимулиране на конкурентоспособност и подпомагане на иновативни фирми с дялово участие. Другото направление е за връзка между наука, иновации и бизнес. Досега повечето проекти бяха насочени към науката, за пръв път ще имаме фокусирани инструменти, които ще стимулират двете посоки на този трансфер, добави министърът на иновациите и растежа.

DIGITAL EUROPE се ангажира да помогне киберсигурността - от критични инфраструктури до потребителски устройства. Европейската комисия ще насърчава приемането на най-добри практики, като криптиране, и засилването на сътрудничеството между правителствата с индустрията. Това подчерта в приветствието си към форума Томас Скордас, заместник-генерален директор на Генерална дирекция „Свързаност“ (CNECT) към Европейската комисия и директор на дирекция „Цифрови постижения и научна инфраструктура"

По думите му новата геополитическа ситуация показа, че киберзаплахите представляват сериозно препяствие пред Европа. Прогнозата на ЕК е, че икономическите загуби, вследствие на подобни престъпления, се очаква да достигнат 10 трлн. евро до 2026 г. Около 74% от бизнеса в света е в риск да бъде атакуван. Данните сочат, че само една трета от фирмите в общността разполагат със стратегия за киберсигурност.

Такава глобална заплаха изисква координиран глобален отговор, категоричен е Скордас. Той подчерта, че DIGITAL EUROPE се фокусира върху стимулиране на навлизането на авангардна цифрова инфраструктура, насочена към бъдещето.

Ключовото послание на DIGITAL EUROPE е The future is Quantum, подчерта доц. Лъчезар Георгиев, представител на България в Борда на инициативата на Европейската комисия EuroQCI и ръководител на Център за компетентност QUASAR към Институт по роботика на Българска академия на науките.

Бързото развитие на квантовите компютри предизвиква големи опасения за сигурността. Мисията на Центъра за компетентност QUASAR е да изгради стабилна квантова инфраструктура с наземен и космически сегмент. Квантовата комуникация е иновативна технология за споделяне на секретен ключ между две комуникиращи страни. Сигурността на защитата на този ключ се основава на законите на квантовата физика, които гарантират, че всяко нерегламентирано подслушване ще бъде отбелязано, обясни доц. Георгиев. По думите му разликата между класическото криптиране и квантовото е в споделяне на ключа. Една схема за криптиране, един механизъм за криптиране е толкова силен, колкото е сигурен ключа, който се използва. Ученият посочи, че голямото предимство на квантовата криптография е, че секретният ключ се генерира в реално време между комуникиращите страни и затова се използват специални квантови устройства и квантов канал.

Крайната цел на проекта QUASAR е да изгради една пилотна информационна мрежа до 2027 г., в която ще се събира и обработва информация от различен тип, предимно информация за критичната инфраструктура на България - язовири, граници, предсказване на бедствия и аварии. Тази информация ще бъде събирана по всякакъв начин, включително с дронове и балони.

Портфейлът на Програма „Цифрова Европа” е значителен и възлиза на 7,588 млрд. евро, предвидени за периода 20210-2027 г., считано от 1 януари т.г., съобщи Ели Канева, експерт в дирекция "Информационни технологии", Министерство на транспорта и съобщенията. Подкрепата ще бъде насочена към пет области:

високопроизводителни изчислителни технологии - 2,2 млрд. евро;
изкуствен интелект - 2 млрд. евро;
киберсигурност и доверие: 1,6 млрд. евро;
задълбочени цифрови умения: 577 млн. евро;
внедряване, използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 млн. евро.

Досега са проведени два конкурса, като срокът за приемане на проектни предложения ще бъде удължен до 17 август , уточни Канева. Тя подчерта, че кандидатстването е директно към ЕК и е отворено за малки и средни предприятия, държавни фирми и неправителствения сектор.

Според заместник-председателя на BESCO, Иван Василев трансформацията към индустрия с висока добавена стойност се обуславя от три фактора:

1. Достъп до капитал. В България има достатъчно капитал, защото в страната действат 17 фонда за рисков капитал. От BESCO считат, че е необходим механизъм за насърчаване на инвестициите.

2. Талант – това е ключовият компонент за икономиката на бъдещето. Единият начин за стимулиране на талантите е образованието, от една страна, и привличането на таланти от чужбина, смята Василев. Според него е наложително да се въведе работеща страртъп виза. „Изисква се промяна в закона за чужденците, за да се издават сини карти за високотехнологични специалисти и чужди предприемачи от страни извън ЕС”, изтъкна лидерът на организацията. Той се надява до края на годината парламентът да отговори на големия интерес на компании от Украйна, Русия и Беларус да мигрират в страната.

3. Облекчаване на правилата – най-вече чрез промени в Търговския закон, позволяващи дружества с променлив капитал да уреждат по един нов начин взаимоотношения със съдружници. „Надяваме такъв законопроект да влезе в парламента до края на тази сесия", сподели още Иван Василев.

„Напоследък се говори много за дигитализацията и автоматизацията на бизнес процесите, но трансформацията трябва да е съпроводена с иновации”, категоричен е Александър Николов, изпълнителен директор на Kyndryl България. Според него всеки процес може да бъде адаптиран или частично дигитализиран, но е важна иновацията. Бизнесът е дефинирал приоритетите си, готов е да инвестира и търси точните партньори, смята мениджърът на Kyndryl България. Голямото предизвикателство в настоящия момент са хакерските атаки и пробивите в компаниите, които налагат по-големи инвестиции в IT инфраструктурата на компаниите.

Генерален партньор на Technovation 2022 е Nexo.

Основни партньори са Kyndryl България, Tek Experts, A1 и Бош Домакински уреди България.

Събитието се провежда и с подкрепата на Алтерко, Modis, Acronis, Lirex и Център за компетентност QUASAR.

Институционален партньори са BESCO , BASSCOM, AIBEST, БАИТ, Българска стопанска камара, Френско-Българска търговска и индустриална камара, Германо-Българска индустриално-търговска камара