Случаят с Ваня Щерева и пандата

Скъпи сънародници, особено вие, които пребивавате на територията на България, бъдете особено внимателни в милите обръщения помежду си, защото ако сред тях се окаже аналог на защитен животински или растителен вид, може да ви привикат на разпит в прокуратурата. Вече има юридически прецедент с участието на талантливата писателка и сценаристка Ваня Щерева, един от любимите автори и на страниците на сп. „Мениджър”.

Тя е била извикана на разпит в 4-то РПУ в София по сигнал на Министерството на околната среда и водите, подаден в Прокуратурата, че заедно с приятеля й отглеждат панда. Министерството от своя страна пък било известено от „съвестен гражданин”.

В дъното на казуса всъщност е шега отпреди няколко месеца, когато приятелят на Ваня – Алекс разлепва обяви за „изгубена панда”. Въпросната панда е самата Ваня - просто така се обръща към нея на галено приятелят й. Тя пък го нарича коала. Случката, с цялата си предистория, завръзка и  развръзка  бе описана от Ваня в брой 3 на сп. „Мениджър” от тази година с онова умело чувство за хумор и самоирония, присъщо само на интелигентните хора. И с типично по щеревски изведени много поуки и полезни аналогии. С две думи, Ваня даде своите писмени показания черно на бяло още тогава. Отделно тя и нейният приятел междувременно многократно „свидетелстваха” и в различни телевизионни предавания за историята с „изгубената панда”. Но, някои съвестни граждани и министерски чиновници очевидно нито четат, нито гледат телевизия, нито имат чувство за хумор. А за органите на реда от Прокуратурата и 4 РУП нищо няма да кажем – те си вършат работата, имат сигнал – проверяват. Със сигурност, всички изброени категории не използват помежду си обращения от защитен вид.

В крайна сметка Ваня и приятелят й са привикани да обясняват къде крият пандата.   "Викаха ни с Алекс в Четвърто районно. Писахме показания. Случаят с пандата е даден в Прокуратурата от Министерство на водите и околната среда, след сигнал от съвестен гражданин, че притежаваме панда. Всичко това е след хиляда публикации, в които разказахме за тази шега. И стана ясно, че аз съм Пандата. Още ме търсят. А аз още не мога да повярвам как е възможно да има толкова тъпи хора. Това е отчайващо, доста. В тая държава и шегите не минават", сподели актрисата във фейсбук след посещението си в 4-то РУП и пред екипа на "Мениджър Нюз".

Шега, шега, но за да не стават и друг път такива грешки, приятелски ви съветваме да избягвате в интимната комуникация поне следните, записани в Червената книга на България биологични видове:

Птици:

Черен щъркел, осояд, скален орел, ливаден дърдавец, горски бекас, гълъб хралупар, белогърбт кълвач, черен кълвач, малък креслив орел, сокол орко, голям ястреб, египетски лешояд, орел змияр, ловен сокол, белошипа ветрушка, червен ангъч

Бозайници:

Златка, пъстър пор, тюлен монах, кафява мечка, видра, дива котка и др.

Много е притеснително, че в този списък са и Златките! А сега, прочетете текстът на Ваня Щерева, заради който едно министерство я даде на прокуратурата.

***

За пандата, рекламата и хората

Здравейте. Пише ви една панда. Загубена панда. Отговарям на името Манди. Тези дни станах известна из интернет. Всички ме търсят.

Някои не вярват, че съществувам, но повечето са убедени, даже мислят,че са ме взели циганите. А аз чета и се смея.

Всъщност се казвам Ваня Щерева и пиша книги. Преподавам понякога на желаещи да пишат книги. Основното нещо, което искам от тях, е смелост. Да имат тая смелост да бъдат честни, когато разказват истории. И да имат тази смелост да излъжат достатъчно добре, когато съставят своята лична легенда.

Историята с пандата: Нали знаете как във всяка двойка се наричат с умалителни имена - мишленца, бебенца, зайчета, котенца и всякакви от този род, от които на нормалните невлюбени хора им се повръща... Е, ние с моя приятел сме мечета - само че той е коала, а аз панда. И беше 14 февруари. През деня трябваше да отида на една конференция. Моят приятел все ми вика, че като излизам без него, непременно ще се загубя... Когато към четири следобед слязох на нашата спирка и тръгнах по маршрута към нас, всички дървета по пътеката бяха облепени с обява за изгубена панда... Дружелюбна, на име Манди, така пишеше. Аз! Бях издирвана. И за това, че разчекнатата доволна панда на снимката от интернет съм аз, знаехме само ние двамата. После и няколко приятели. Ходех по пътеката, осъзнала, че това е изненадата ми за Свети Валентин, умирах от смях и си повтарях, че имам най-готиното гадже на света. Пред мен разни хора спираха и се взираха в обявите. Един човек извади телефона си и преписа номера от обявата. А номерът от обявата беше реален - на моя приятел.

Решихме да лъжем. Ако някой се обади - лъжем. Да видим какво ще произлезе. И слухът се разнесе. За секунди. "Извинете, истина ли е това за пандата?" "Да, истина е." "Ама как точно избяга?" "Ох, достатъчно съм притеснен, не мога да говоря сега." "Аз съм журналист, ще напиша, може това да помогне да се намери..."

От другия ден десетина сайта преписаха статията на човека, който се обади.

"Панда избягала от собствениците си в София. С такива обяви, разлепени по дървета и сгради, осъмна столицата... Пред zoomania.org собственикът потвърдил за истинността на обявата. Животинката духнала от клетката си през незатворена врата, но не е ясно ще оцелее ли в градската среда без огромните количества бамбук, от които се нуждае."

Правят впечатление две неща - че столицата е осъмнала с тази обява, а реално са около 14 дървета само по една улица в столичен квартал. Също така имаме в съчинението клетка и отворена врата - ами така е, когато собственикът не иска да дава подробности, пишещият ще си ги измисли.

На следващия ден звъннаха още няколко любопитни журналисти, моят приятел играеше крива мутра и отговаряше с къси, ядосани фрази в ниския регистър. Поканиха го в ТВ7 на интервю. Той отказа с мотива, че пандата е намерена и няма смисъл да се вдига повече шум. Те настояха: "Да дойдем до вас само за 5 минути, да ви снимаме, вас и мечето...".

Много ми се искаше да имам смелостта, за да изиграя играта докрай. И ако имах продукт, който да продавам в момента и който влиза в концепцията на ситуацията, можеше и да я изиграя - имам пандешки костюм, обличам го, заставам до моя приятел и изчаквам телевизията. После - какво става тука - ами аз съм тая панда, дето толкова се търси, ама как така, и така - просто в петък излиза новата ми книга "За пандите и хората"... Това е част от кампанията. Благодаря ви, че участвате.

Публикациите не спират. Телефонните позвънявания - също. Двама младежи са написали нова статия в някакъв вестник - разговаряли са с объркани съседи, които се тревожат, ако довечера я срещнат тая панда, как ще я хванат; с кучкарите, които се чудели къде пък ще е избягала; с две баби на пейка, които са предположили, че циганите са я взели тая панда. А ние вкъщи си представяме как обличам костюма посред нощ и тръгвам на четири крака да плаша бабите в квартала... Статията е в отдел "Крими" - заглавието "Панда беглец върната срещу пари". Има и разговор с шефа на зоологическата градина, който се съмнява обявата да е истинска, както и примери на други незаконни притежания на екзотични животни. Казах си: браво, постарали са се - от едно изречение - "Пандата се върна, платихте ли награда, да, платих", са успели да направят доста обемен материал.

Дотук играта свършва. За мен остават размислите - за лъжите, за слуховете, за легендите, за производството им. За това как от една дума може да стане слон. За гадната страна на лъжата и за добрата й страна.

Кой назначава скоростта на думите? Как произвеждаме думи спринтьори? Какво представлява хитът и какви са механизмите му? Тези въпроси си задавам от много години и отговорите са все различни. И нямам представа дали сред тях има верни. Честност или лъжа? Игра или скука? Сигурност или риск? Инерция или иновация? Какво избират обикновено бранд мениджърите или пиарите, когато искат да наложат марка, идея, продукт?

Гледам реклами по телевизията. Там, където има хулиганска фраза, улична, или пък хумор, бързо става хит. Фразата става хит, след нея рекламираният продукт става симпатичен на публиката. Където има самоирония - също работи добре. Там, където обясняват колко е велик продуктът с обикновени, сухи средства, близки до самохвалството, интересът веднага се премества на друг канал.

Скоро реклама на бирата Bud Light обходи интернет пространството - хората си я препращаха с усмивка. Не беше дори в нужния кратък формат, за да стане хит. Но беше толкова находчива, че гледаш и се радваш - няма да я преразказвам, "Мениджър" вече писа за нея, важното е, че се превърна в събитие. Какво бяха избрали за своята реклама мениджърите на тази бира? Една весела игра, която те въвлича, и ако я има тая бира на щанда в кварталния супермаркет, като я видиш утре, ще се сетиш за рекламата, ще се усмихнеш и ще си я купиш. Дори да обичаш друга бира. Какво обаче ще се случи с киселото мляко, след като Джаро от "Под прикритие" разби кофичка от него в предното стъкло на полицейската кола, тя се преобърна и така Джаро оцеля и в това преследване? Едно кисело мляко се оказа по-силно от полицията...

Пиша неслучайно това. Не съм учила реклама, със сигурност не съм разбирач. Обаче съм зрител и човек, който прави изкуство. Ако в моя филм вие поискате продуктът ви да се набива на очи, да изпреварва действието или да го ръководи, измествайки художествените качества на творбата, аз, колкото и да съм изкушена от вашите пари, ще се наложи да ги откажа. Защото с такава концепция няма да свърша добра работа нито на вашия продукт, нито на своя. С такава концепция ще спечелим само подигравки - моят филм, от една страна, и вашето кисело мляко, от друга. Все пак се нарича "продуктово позициониране". Иска ми се продуктът да бъде позициониран красиво, недразнещо и най-вече полезно. И с мисъл. Защото ако основната аудитория на твоя продукт са домакините, е леко безсмислено да го рекламираш в гангстерски филм. И защото изкуството ни има нужда от вашите пари, а рекламата на вашите продукти има нужда от нашето изкуство. А всички заедно имаме нужда от добри резултати. И можем да го правим находчиво, нетрадиционно и запомнящо се. Ако сме достатъчно смели да сме честни помежду си в отговора "какво гоним" и достатъчно смели да изберем забавната лъжа. Тогава можем да произвеждаме хитове.