Излизането на ОАЕ от ОПЕК не е безпрецедентно. Може ли друга страна да последва примера им?

Шокиращото решение на Обединените арабски емирства да напуснат ОПЕК отеква на световните енергийни пазари, разкривайки пукнатини в мощния петролен картел, като производствените квоти рискуват да накарат други членове да последват този пример, пише CNBC.

Решението на страната идва след седмици на удари с ракети и дронове от страна на Иран – друг член на ОПЕК, като блокадата на Ормузкия проток нарушава износа на ОАЕ и оказва натиск върху гръбнака на нейната икономика.

„Излизането на ОАЕ е още една глава в историята на променящото се членство в групата“, каза Анди Липоу, президент на Lipow Oil Associates. „Ако страните, които спазват квотите си, се отвратят от тези, които не го правят, бихме могли да видим допълнителни напускания, които в крайна сметка биха могли да направят ОПЕК ненужна като картел“, коментира той пред CNBC по имейл.

Няколко страни, включително Катар, Еквадор и Ангола, напуснаха групата през последните години, позовавайки се на разочарование от квотите или променящи се национални приоритети. Ангола напусна през 2024 г., а Катар прекрати членството си през 2019 г.

Картелът отдавна се бори с неравномерно спазване на изискванията, като някои членове исторически превишават производствените си квоти, включително Ирак и Казахстан.

„Въпреки че ОАЕ напуснаха ОПЕК, те не бяха първите и може би не са последните“, добави Липоу.

В основата на решението на ОАЕ стои познато напрежение: членовете, които са инвестирали сериозно в увеличаване на производствения капацитет, все по-неохотно се поддават на ограничения от квоти, предназначени да подкрепят цените.

Страната е добивала около 2,37 милиона барела на ден през март, в сравнение с устойчивия си капацитет от приблизително 4,3 милиона барела на ден, според последните данни на МАЕ.

„Риск от напускане“

Анализаторите посочиха няколко потенциални държави с „риск от напускане“, раздразнени от ограниченията на ОПЕК+.

Мат Смит, водещ петролен анализатор в Kpler, определи Казахстан като ключов кандидат, отбелязвайки постоянното му свръхпроизводство. „Казахстан значително надмина производствените квоти миналата година и затова може би виждат това като потенциален изход за напускане на групата“, заяви Смит, като добави, че Нигерия също може да сред страните, които трябва да се следят.

Нигерия, най-големият производител на суров петрол в Африка, все повече дава приоритет на вътрешното рафиниране, особено чрез рафинерията „Данготе“, намалявайки зависимостта си от експортните пазари и потенциално отслабвайки стимула си да остане обвързана с квоти.

Смит обясни, че увеличаването на мощностите на рафинерията „Данготе“ означава, че тя може да преработва повече петрол у дома и да реализира по-скъпи горивни маржове. Това намалява зависимостта ѝ от стратегията на ОПЕК за поддържане на цените на суровия петрол чрез ограничения на доставките и вместо това увеличава фокуса ѝ върху максимизиране на обемите и възвръщаемостта надолу по веригата.

„Нигерия е в подобна позиция по отношение на това да не иска да бъде ограничена: това е потенциален риск от напускане, защото тя става все по-самодостатъчна“, отбеляза Смит. „Като пренасочва вътрешното си производство на суров петрол към рафинерията „Данготе“, Нигерия е по-малко зависима от динамиката на световния пазар.“

Венецуела е друг възможен претендент, казват пазарни наблюдатели. С по-бързото от очакваното възстановяване на производството и потенциално по-благоприятната за САЩ политическа среда, Каракас може да търси по-голяма гъвкавост.

„Венецуела може да е следващата в класацията след смяната на ръководството там към по-благоприятна за САЩ позиция“, каза Сол Кавоник, енергиен анализатор в MST Marquee.

Смит от Kpler също така каза, че Венецуела е потенциален кандидат, защото увеличава производството и износа с по-бързи темпове от очакваното. Износът на петрол на Венецуела нарасна над един милион барела на ден през март за първи път от септември.

Министерствата на енергетиката на Казахстан, Нигерия и Венецуела са отговорили веднага на исканията на CNBC за коментар.

ОПЕК+ прилага основните си производствени квоти, които според съобщенията намаляват производството с около 2 милиона барела на ден до края на 2026 г.

Осем ключови производители от ОПЕК+, включително Саудитска Арабия и Русия, се споразумяха на 5 април да започнат предпазливо облекчаване на доброволните си съкращения на производството, като постепенно връщат около 206 000 барела на ден на пазара през май от по-широкото намаление от 1,65 милиона барела на ден, въведено за първи път през 2023 г., според официално изявление на ОПЕК.

Фрагментирана, но от съществено значение?

Напускането на ОАЕ идва в момент, когато ОПЕК се бори с фрагментация. Няколко членове, включително Иран, Либия и Венецуела, са освободени от квоти поради санкции или конфликт, което усложнява усилията за поддържане на сплотеност.

Липоу отбеляза, че разочарованието от неравномерното спазване на квотите може допълнително да доведе до излизане от групата. „Държавите, които са уморени да виждат как техните колеги от ОПЕК и ОПЕК+ постоянно мамят с квотите си, са кандидати да напуснат тези групи.“

Намаленото сплотеност може да доведе до по-нестабилни петролни пазари. Боб Макнали, президент на Rapidan Energy Group, заяви, че всяко ерозиране на дисциплината на ОПЕК+ вероятно ще засили ценовите колебания. „Основното въздействие ще бъде увеличаването на волатилността на цените на петрола“, каза той.

Други обаче твърдят, че основната функция на ОПЕК, която е стабилизиране на пазарите, остава непокътната, дори с по-малко членове.

Клаудио Галимберти, старши вицепрезидент на Rystad Energy, заяви, че резултатите на групата, особено по време на кризи като пандемията от Covid, показват устойчивост.

„През последните 10 години групата успя да балансира пазара по невероятен начин“, каза той. „Ако ОПЕК+ не беше присъствала по време на Covid, щяхме да имаме огромна волатилност на пазара.“