Къде в Европа потребителите плащат най-много за ток и газ?

Цените на енергията за домакинствата в Европа се увеличиха рязко след руската инвазия в Украйна в началото на 2022 г. Година по-късно се стабилизираха, но остават над нивата отпреди кризата, според Индекса на цените на енергията за домакинствата (Household Energy Price Index – HEPI), цитиран от Euronews.

Разходите за енергия са от най-голямо значение за домакинствата с ниски доходи, които отделят по-голям дял от бюджета си за това перо. Средно електроенергията, газът и другите горива представляват 4,6% от общите разходи на домакинствата в ЕС, според Евростат.

Цените в на газта и електроенергията в европейските столици обаче се различават значително, според индекса HEPI.

Към 2 януари 2026 г. крайните цени на електроенергията за битови потребители варират от 8,8 евроцента/кВтч в Киев до 38,5 евроцента/кВтч в Берн, докато средната стойност за ЕС е 25,8 евроцента/кВтч.

Берлин (38,4), Брюксел (36,5), Дъблин (36,5), Лондон (36,4) и Прага (36,4) са сред най-скъпите градове за електроенергия за домакинствата.

Освен Киев, Будапеща (9,6), Подгорица (11,1) и Белград (11,6) предлагат най-ниските цени на тока. 

За София индексът е на ниво 15 евроцента за киловатчас, което е с над 10 цента под средното за ЕС.

Цените на електроенергията обикновено са по-ниски в столиците на Централна и Източна Европа, с изключение на Прага.

Цените на тока редовно надхвърлят средното за ЕС в столиците на петте най-големи икономики в Европа, като тази тенденция се запазва през януари 2026 г.

Защо има разлики в цените на електроенергията?

Специфичните за отделните пазари фактори играят ключова роля за различията между страните. Съставителите на енергийния индекс на HEPI открояват спецификите в енергийните миксове — като зависимостта от природен газ или възобновяеми източници — както и стратегиите за снабдяване, ценообразуване и кръстосано субсидиране.

Данъците и разходите за разпределение също имат значение. Те могат силно да повлияят на цените, както се вижда в случая със столицата на Германия, например.

Класациите се променят при отчитане на покупателната способност

Когато се коригират спрямо т. нар. паритет на покупателната способност (PPS), класациите на цените на електроенергията се променят значително. Като изкуствена валутна единица, PPS премахва разликите в общото ценово равнище и предлага по-справедливо сравнение.

В PPS стойности цените на електроенергията варират от 10,9 в Осло до 49 в Букурещ.

Най-съществените промени в класациите включват Берн, който пада от първото място като най-скъп в евро до 22-ро място в PPS. Люксембург спада от 17-о място в евро до 26-о в PPS, Букурещ се изкачва от 11-о място в евро до първо място в PPS, а Рига се изкачва от 14-о място в евро до пето място в PPS.

Тези промени показват, че макар много източноевропейски столици да имат по-ниски номинални цени на електроенергията, по-слабата покупателна способност превръща електроенергията в по-голямо бреме за домакинствата.

За разлика от тях, градовете в Западна и Северна Европа може да изглеждат скъпи в номинално изражение, но стават относително по-достъпни, когато се разглеждат в PPS.

В Стокхолм потреблението на газ остава най-скъпо

През януари 2026 г. крайните цени на природния газ за битови потребители варират от 1,6 евроцента/кВтч в Киев до 35 евроцента/кВтч в Стокхолм. В рамките на ЕС цената в Стокхолм е над 13 пъти по-висока от тази в Будапеща, където газът струва 2,6 евроцента/кВтч.

Амстердам е на второ място със 17,4 евроцента/кВтч. Това показва, че цените на газа в Стокхолм са двойно по-високи от тези на следващия в класацията град.

Докладът на HEPI свързва това със структурата на газовия пазар в Швеция. В страната има само около 77 000 битови потребители на газ, от които приблизително 50 000 са свързани към изолираната газова мрежа в Стокхолм.

Берн (15,8), Лисабон (13,8), Рим (13,6), Париж (12,8), Виена (12,7), Дъблин (11,7) и Прага (10,7) са сред по-скъпите градове с цени на газа над средното за ЕС от 10,6 евроцента/кВтч. За София нивото е 8.3 евроцента/кВтч.

Според HEPI ценовите разлики се формират от фактори като стратегии за снабдяване и ценообразуване, метеорологични и температурни условия, нива на запасите, пазарни взаимовръзки, кръстосано субсидиране и тарифната структура.

В PPS стойности шведската столица остава най-скъпата по отношение на цените на газа за домакинствата. Те варират от 3,6 в Будапеща до 28,5 в Стокхолм.

Класациите на цените в евро и в PPS се различават значително в няколко държави. Най-забележителните случаи включват Берн, който пада от трето място по цени в евро до шесто в PPS, Люксембург — от 13-о място в евро до 24-о в PPS, и Берлин — от 11-о място в евро до 18-о в PPS.

София се изкачва от 15-о място в евро до пето в PPS, Вилнюс — от 17-о място в евро до 11-о в PPS, а Букурещ — от 23-о място в евро до 17-о в PPS.

Корекцията по PPS показва, че градовете с по-ниски номинални цени на газа често се нареждат сред най-скъпите, когато се вземат предвид нивата на доходите, докато западните и северните столици с високи цени често изглеждат по-достъпни в относително изражение.

Будапеща и Стокхолм са съществени изключения от тази тенденция.