Прогноза: При лош сценарий на конфликта в Персийския залив бензинът у нас може да надхвърли 2 евро за литър

Ако ескалацията в Персийския залив продължи, цената на бензина в България може да надхвърли 2 евро за литър в близко бъдеще и да се задържи на това ниво. Това каза в предаването „120 минути“ бившият министър на енергетиката Александър Николов.

По думите му след събитията в Персийския залив комбинираният дневен добив на Саудитска Арабия и Русия е около 20 милиона барела. Световното потребление е между 101 и 105 милиона барела дневно в зависимост от сезона. „Това означава, че ако търговските маршрути от Персийския залив бъдат блокирани и Саудитска Арабия не може да изнася, Европа практически няма да има избор и ще трябва да използва руски петрол“.

„Именно затова при по-интензивни атаки разликата между цената на американския и руския петрол се свива, а понякога цената на руския петрол дори става по-висока“, коментира той.

При устойчив петрол над 100 долара рискът вече не е само по-висока цена на бензина, а нова вълна поскъпване през транспорта, храните, лихвите и изпълнението на бюджета.

Taка българската енергетика се оказва отново на кръстопът. Войната в Близкия изток отново изстреля цените на петрола. Около "Лукойл" продължават да се натрупват въпроси. В АЕЦ 'Козлодуй' се разменят тежки обвинения. А договорът с "Боташ'" остава една от най-скъпите теми в сектора.

„Причините за възможното поскъпване са две важни промени от последните няколко седмици. Първата е, че стратегическите резерви в САЩ са на критично ниски нива. Втората е, че потенциално може да бъде затворен и вторият ключов маршрут за износ на петрол през Червено море - Баб ел-Мандеб“, посочи Николов.

По думите му това би направило цялата верига на доставки изключително трудна. При намалено предлагане цените на суровината, от която се произвеждат бензин, дизел, керосин и останалите горива, могат да се повишат драстично.

„Благодарение на това, че България разполага с критична инфраструктура - в случая рафинерията, при добро управление тя носи индиректни приходи в бюджета чрез ДДС, акцизи и износ. Именно затова едно от най-странните и най-неразумните решения, взети от предходния парламент, беше забраната за износ. Там не беше направена ясна разлика между вътрешния пазар и износа“, смята той.

Николов подчерта, че България е част от общ енергиен пазар. „Освен това в самото решение, което първо беше на ниво комисия, а после и на Министерския съвет, се казва, че износът се забранява, но след това са изброени 6 изключения. Всички те зависят от един човек - директора на Агенция „Митници“.