Защо определени технологии се налагат в някои страни, а в други не?

Отговорът на този въпрос се крие в националните особености на държавните регулации в различните страни по света,оформящи енергийния микс чрез закони, инвестиционни стимули и субсидии, става ясно от този интересен и подробен анализ на глобалния технологичен лидер Siemens

Пресече ли човек границата с Германия, веднага прави впечатление колко много покриви са покрити с фотоволтаични (ФВ) инсталации. Защо слънчевата енергия тук е много по-успешна, отколкото в съседни страни със сравними метеорологични условия? Въпрос, който би могъл да бъде зададен аналогично и с оглед на популярността на парогазовите електроцентрали (ПГ) в Близкия Изток или триумфа на преноса на постоянен ток с високо напрежение (ПТВН) в Индия и Китай.

Очевидно е, че географията играе роля за успеха на една технология в определени региони. Вятърът, крайбрежията и гъстотата на населението са решаващи фактори за предпочитанието към ветроенергийни паркове на сушата или в морето. ПТВН опростява преодоляването на големи разстояния между региони с високо производство на енергия и региони с високи енергийни потребности при минимални загуби при преноса. Но в крайна сметка използването и пазарният дял на една технология силно зависят от регулаторните органи, чиято задача е да прилагат политическите насоки в законите и пазарните инструменти.

Регулаторни намеси

Какво искат да постигнат органите? Една регулаторна намеса може да послужи за насърчаване на иновациите или за подпомагане на въвеждането на пазара на доказани технологии. Подбудите могат да са икономически съображения или желанието да се постигнат цели за климата. При това роля играе широк спектър от фактори, например данъчни разпоредби или закони за околната среда както на глобално, така и на национално равнище.

При възобновяемата енергия държавната намеса имаше огромно влияние върху разпространението на технологиите и произтичащите от това промени в енергийния пазар. Добър пример за това са фотоволтаичните системи в Германия. През последните двадесет години редица регулаторни рамкови условия облагодетелстваха научноизследователската и развойна дейност за слънчеви енергийни технологии и предлагаха финансови стимули за покупката на соларни инсталации за домакинствата. Дори когато на местния пазар соларните панели практически не се задържаха по рафтовете, още по-голям брой от тях се изнасяше: през 2011 г. и 2012 г. германската фотоволтаична индустрия в световен мащаб имаше пазарен дял от приблизително 50%.

Междувременно тази история на икономическия успех без съмнение може да послужи като предупреждение за рисковете от зависимостта от държавни субсидии. Измененията на Закона за възобновяемите енергии и по-строгите държавни условия засегнаха бранша твърде много. Миналата година той отчете спад от 75%. С оглед на държавната намеса, която все повече се ограничава до „помощ за самопомощ”, и на силната конкуренция от азиатски производители остава да се види дали германската фотоволтаична индустрия може да бъде икономически самостоятелна въпреки все още растящата популярност на технологията.

American way

В САЩ, където на държавната намеса често се гледа с подозрение, производителите на зелена енергия са подложени на силен натиск да намалят разходите си. Но и тук има държавна подкрепа за възобновяеми технологии и то под формата на „Production Tax Credit“ (PTC) - облекчение при данъка върху дохода, което в момента възлиза на 0,023 щатски долара на киловатчас. Тази косвена субсидия предизвика в САЩ няколко вълни на инвестиции във вятърната енергия. Но PTC не е обвързан с определена технология и наред с другото може да се използва и за слънчева енергия, електроенергия от геотермални източници, биомаса или водна енергия.

Всички възобновяеми технологии зависят от дългосрочна финансова помощ. Дали ще се извършват инвестиции или не зависи от директни или индиректни субсидии. В различни европейски страни има инвестиционни стимули за възобновяеми енергийни технологии и те се правят рентабилни с преференциални цени. И без директни субсидии все още биха останали регулаторни механизми като предимство при подаване на енергията и обезщетение при регулиране с понижаване на параметри. Без съмнение експертите са единни по отношение на това, че тези възобновяеми енергийни технологии трябва да станат още по-конкурентоспособни, за да се наложат накрая със собствени сили срещу традиционните технологии.

Задължителен капацитет за акумулиране

Още един пример за насърчаващо иновациите регулиране дава амеркианският щат Калифорния, който задължава трите най-големи частни енергоснабдителни предприятия до 2020 г. да присъединят към мрежата капацитети за акумулиране на енергия от общо 1,3 гигавата. Съгласно това законово изискване доставчиците могат да притежават не повече от половината от капацитетите за акумулиране, които предоставят. Това подготви пътя за масивен ръст на промишлени инсталации, енергийни инсталации, които са собственост на клиенти, и други мерки. Така чрез регулиране се образуват три отделни категории на акумулиране на ниво пренос, пласмент и клиенти. Остава да се види как енергоснабдителни предприятия и трети страни ще се справят със спецификите, които произтичат от техните променящи се роли като собственици и оператори на тези инсталации.

Разбира се, не само възобновяемите енергии зависят от държавна помощ, както показва примерът с ядрената енергия. Докато някои национални правителства субсидират тази технология, а други не, едно е ясно. Разчитайки на собствените си сили, тя е далеч от това да бъде конкурентоспособна, тъй като е много скъпа в сравнение с други опции. Затова държавната помощ за ядрената енергия никога не е без задна мисъл. Във Великобритания държавните субсидии за тази технология са част от мащабна инициатива с амбициозната цел емисиите на CO2 да се редуцират до 2030 г. с 20 до 40 мегатона на година. Това изисква при производството на енергия с ниско съдържание на вредни вещества да се пуснат в ход всички възможни средства, включително ядрената енергия. Но цената е висока. Разходите за производството на ядрена енергия във Великобритания са 0,09 евро до 0,10 евро на киловатчас, към това се прибавя и преференциална цена, която с 0,13 евро на киловатчас е значително по-висока, отколкото тази за възобновяемите енергии.

Инвестициите в методи за конвенционално производство на енергия, включително от изкопаеми горива, също се определят от пазара и държавната или наднационалната политика. За това свидетелства например актуалният дебат за energy-only-пазари (където цените на върховия товар определят разходите за енергия) срещу пазари за капацитет (където на производителите се плаща за това да държат на разположение инсталация за производство на енергия, която при нужда може да бъде активирана).

В Германия прекомерно голямото доверие в пазарните сили доведе до там, че експлоатацията на конвенционални електроцентрали стана икономически неатрактивна. Другаде може да се наблюдава триумф на парогазовите електроцентрали по различни причини. Китай например, който при производството на енергия залага на 80% на своите впечатляващи въглищни резерви, проучва базираното на природен газ електропроизводство заради екологичните проблеми в градовете. Освен това страната иска да разработи по-многостранно своите електропроизводствени мощности чрез диверсификация на енергийната концепция.

Природният газ пести нефт

Високоефективните парогазови електроцентрали стават все по-популярни и в Близкия Изток, макар по съвсем различни причини, отколкото в Китай. Страните от ОПЕК използват природен газ за собственото си електропотребление, за да спестяват нефт за износ. Япония от друга страна напоследък залага на парогазови електроцентрали, за да е по-малко зависима от ядрената енергия, въпреки че страната трябва да внася втечнен природен газ за газовите електроцентрали. Сингапур възприема новата технология, за да стане икономически по-независим в енергийната област, докато предприятия от САЩ инвестират в парогазови електроцентрали, за да могат да използват по-добре своите впечатляващи находища на шистов газ.

Регулаторните рамки несъмнено са много ефикасни и в някои случаи необходими инструменти, за да се насърчават инвестиции и да се направят продаваеми идеи. Успехът или провалът на една технология зависи както от политически приоритети и икономически съображения, така и от топографията или външните условия.

Съществено е също така дали правителствата използват инструмента на регулирането като тъпо оръжие или като остър инструмент, който е направен точно за постоянно променящите се реалности на глобализирания пазар. Както показват споменатите примери, законовите рамкови условия могат да са меродавни за развитието на нови сфери на стопанска дейност. Те могат да бъдат решаващи също за успеха или неуспеха на политически мерки, както и за постигането на определени икономически цели. За предприятия, които като Siemens работят в областта на технологичните иновации, целта е ясна: всяка технология за производство на енергия рано или късно трябва да е стъпила на краката си и да е рентабилна и без регулаторна подкрепа.

Източник: сп. Hi!tech 1/16, издание на Siemens AG