БРАИТ за Бюджет 2026: Необходими са реформи и предвидимост, а не механично харчене и нови тежести

Предложеният държавен бюджет за 2026 г. не отговаря на реалните нужди на българската икономика и не осигурява основните условия за растеж – предвидимост, конкурентоспособност и инвестиционна среда. Вместо насоченост към реформи и ефективно управление на публичните средства, проектът разчита на механично увеличаване на приходите чрез по-високи осигурителни тежести и разширяване на разходите. Това е краткосрочен подход, който ще доведе до по-слаба икономическа активност, а не до устойчиво финансиране на системите, се посочва в позиция на Българската работодателска организация иновативни технологии (БРАИТ) по повод предложеният от кабинета проектобюджет за 2026 година. 

От асоциацията посочват четири основно аргумента против предложената държавна финансова рамка за догодина - липса на стратегическа визия и предвидимост, фискална експанзия без реформи, увеличение на осигурителната тежест с негативни ефекти върху бизнеса и наказване на коректните платци, вместо борба със сивия сектор

"България навлиза в ключов период – присъединяване към еврозоната и необходимост от повишена конкурентоспособност спрямо други държави от ЕС и региона. Вместо да се представи средносрочна фискална рамка с хоризонт от 3-5 години, проектобюджетът е ориентиран към текущо запълване на дефицити. Това намалява доверието на инвеститорите, които вземат решения на база стабилност, прогнозируеми данъчни условия и последователни политики. Когато бизнесът не знае какви ще бъдат осигурителните и данъчните параметри година напред, инвестициите се отлагат, а растежът се забавя", посочват от БРАИТ. 

Според асоциацията, разходите в публичния сектор нарастват, но без механизми, гарантиращи по-добри услуги, ефективност или контрол. Предложеното увеличение на пенсионните вноски и на максималния осигурителен доход пък означава реално поскъпване на труда с над 10%. 

"За икономика с нарастващи цени на енергия, суровини и логистика това е сериозен удар. Българските предприятия вече губят конкурентно предимство спрямо страни с по-ниски разходи, а за някои трудоинтензивни сектори този ефект може да е критичен", отчитат още експертите на БРАИТ. 

Допълнителен негативен ефект може да се очаква и по линия на това, че подобни мерки са проинфлационни. Повишените разходи на бизнеса се пренасят в крайната цена на стоките и услугите, което засилва инфлацията, понижава покупателната способност и ограничава потреблението. 

"Сивата икономика остава между 22% и 35% от БВП. В такава среда увеличаването на вноските стимулира укриването, а не събираемостта. Вместо усилия за контрол, намаляване на злоупотребите и електронни механизми за проследяване, тежестта се прехвърля върху онези, които спазват закона. Това обезкуражава коректните работодатели и изпраща погрешен сигнал към бизнеса", казват още от БРАИТ. 

Асоциацията дава списък с конкретни предложения, които биха подобрили бюджетната рамка: 

Осигурителна политика
●    Да не се повишават вноските – моделът е доказано неефективен и задушава пазара на труда.
●    Да се придвижи законопроектът за реформа на пенсионните фондове - създаване на мултифондове, които да участват в инвестициите в българската икономика. Това ще намали зависимостта на бюджета от допълнителни вноски и ще задържа капитал в страната.
 

Разходи и ефективност
●    Въвеждане на независим одит на всички бюджетни структури - без данни за ефективност няма аргумент за повишаване на разходите.
●    Заплатите в публичния сектор да се обвържат с резултати, изпълнение на индикатори и дигитализация на услуги.
●    Закон за публично-частни партньорства – инструмент, който вече работи в редица европейски държави и позволява финансиране на инфраструктура и иновации без единствено бюджетно натоварване.

Инвестиции и икономическа среда
Инвестициите в България са спаднали до най-ниските си нива - едва 1-1,5% от БВП, при около 20% в годините след присъединяването към ЕС.
●    Необходима е ускорена процедура за капиталови разходи, публични индикатори за изпълнение и премахване на административните бариери.
●    Данъчни стимули за реинвестирана печалба, технологично обновяване, иновации и автоматизация – това са политики, които реално повишават производителността, а с нея и доходите.

Диалог и предвидимост
Бизнесът има нужда от минимум 60 дни за становища по промени, които пряко засягат разходите му. Без партньорство, оценка на въздействието и прозрачност се губи доверието в институциите, а решенията се превръщат във фактор за несигурност.
Ако проектобюджетът не бъде коригиран, очакваните последствия са:
●    Увеличение на разходите за труд с 8-10%, което ще натисне цените нагоре;
●    Забавяне на инвестиции и изнасяне на производство към по-евтини пазари;
●    Разширяване на сивата икономика;
●    Още по-големи дефицити в бюджета и социалните системи, без подобрение на услугите за гражданите.
 
"Необходими са реформи, а не механично харчене. Необходими са предвидимост, дългосрочна рамка и реално партньорство с бизнеса. Необходими са стимули за инвестиции, иновации и растеж, вместо нови тежести. Само така България може да използва влизането в еврозоната като шанс за ускорено развитие, а не като рисков период на допълнително напрежение за предприятията и работещите", посочват в заключение от работодателската асоциация.