Йордан Гинев, AIBEST: Инвеститорите вече питат не само за хора и разходи, а за AI, R&D и инфраструктура

Изкуственият интелект променя не само бизнес моделите, но и критериите, по които компаниите решават къде да инвестират. Наред с наличието на специалисти и разходите, все по-голямо значение имат капацитетът за развойна дейност, изчислителната инфраструктура, надеждната енергия, киберсигурността, защитата на интелектуалната собственост и възможността за дългосрочно планиране.

Това променя и разговора за конкурентоспособността на България. Страната вече има натрупана експертиза в технологичните и бизнес услугите, но следващата стъпка е привличането на повече инвестиции в R&D, продуктово и софтуерно инженерство, AI и други дейности с висока добавена стойност.

За новата инвестиционна среда и мястото на България в нея разговаряме с Йордан Гинев, председател на AIBEST, преди SEE FORWARD SUMMIT 2026. Сред темите са как AI пренарежда бизнес моделите, какво вече търсят международните инвеститори и кои решения в образованието, инфраструктурата, иновациите и бизнес средата ще определят способността на страната да привлича следващото поколение високотехнологични инвестиции.

SEE FORWARD SUMMIT 2026 поставя във фокуса промените, които ще определят конкурентоспособността на бизнеса и региона през следващите години. Коя е най-важната промяна във високотехнологичната индустрия през последната година, за която според Вас все още говорим твърде малко в България?

Най-важната промяна е, че изкуственият интелект вече не е просто инструмент за оптимизация. Той започва да пренарежда самите бизнес модели: как компаниите структурират екипите си, как създават продукти, как измерват производителността и къде решават да инвестират. В България обаче все още говорим за AI основно като за технологична тема, а не като за въпрос на икономическа стратегия.

Доскоро основният въпрос беше дали AI ще замести определени професии. Днес по-важно е кои компании и кои икономики ще успеят достатъчно бързо да го вградят в реалните си процеси. Конкуренцията вече не е само за най-добрите специалисти или за най-ниските разходи. Тя е за способността да съчетаеш технология, експертиза и дълбоко познаване на конкретната индустрия.

За България това е особено важно. Моделът, основан предимно на ценово предимство и на хора с чужди езици, постепенно се изчерпва. Не можем дългосрочно да се конкурираме с много по-големи и по-евтини пазари. Можем обаче да печелим с качество, специализирано знание и умението да превръщаме технологиите в работещи бизнес решения.
Шансът ни не е непременно да създадем следващия глобален езиков модел, а да изграждаме продукти и услуги, които използват AI за решаването на конкретни проблеми. Това изисква инвестиции, преквалификация и най-вече скорост. Технологичната промяна няма да изчака компаниите, образователната система или институциите да се почувстват напълно готови.

Как се променят разговорите Ви с международни компании и инвеститори през последната година? Какво питат за България днес, което не питаха преди, и какво ни казва това за начина, по който страната се възприема като инвестиционна дестинация?

Разговорът видимо се променя. Преди въпросите бяха основно за разходите, данъчната среда, хората с определени езици и колко бързо може да се изгради екип. Тези фактори продължават да имат значение, но вече не са достатъчни. Днес инвеститорите питат дали в България има експертиза, която може да поеме цялостни процеси, а не само отделни оперативни функции. Интересуват се от AI и технологичните умения, от капацитета за развойна дейност, от качеството на дигиталната и енергийната инфраструктура, от киберсигурността и защитата на интелектуалната собственост. Все по-често питат и дали една компания може да планира развитието си тук за пет или десет години напред.

Това показва, че България вече не се възприема единствено като аутсорсинг дестинация. Имаме история, международно призната експертиза и компании, които управляват глобални операции и разработват собствени решения. В сегментите BPO, ITO и R&D работят 833 компании с над 105 000 специалисти, а през 2024 г. секторът отчете 7,6% ръст на оперативните приходи.

Инвеститорите виждат и рисковете: недостига на кадри, политическата несигурност и непредвидимата регулаторна среда. Когато данъчни, осигурителни или други ключови решения се променят в последния момент, проблемът не е само в конкретния процент. Проблемът е в сигнала, че тук трудно може да се планира дългосрочно.

Позицията ни е по-силна отпреди, но и очакванията към нас са значително по-високи. Вече не стига да кажем, че имаме добри специалисти и конкурентни разходи. Трябва да покажем, че имаме инфраструктура, последователна политика и национална амбиция за високотехнологична икономика.

Една от големите теми на SEE FORWARD SUMMIT е как потенциалът на региона може да се превърне в реална икономическа стойност. Има ли инвестиции или бизнес функции, за които България има потенциал да бъде по-силно разпознаваема международно? Какво би ни помогнало да се позиционираме по-убедително за тях?

България може да бъде много по-разпознаваема като локация за R&D, продуктово и софтуерно инженерство, AI, киберсигурност, облачни решения, финтех и все повече за космически технологии. ИКТ секторът вече формира 9,6% от брутната добавена стойност на страната, а компаниите постепенно преминават от изпълнение на отделни дейности към разработване на цялостни продукти и решения. Показателен пример е проектът за космически и отбранителен развоен център в Доброславци, където се предвижда сглобяване, изпитване и квалификация на ново поколение сателити. Той показва, че България може да съчетава софтуер, инженерна експертиза, наука и високотехнологично производство.

Друга важна посока е дигиталният суверенитет, тоест способността на Европа да контролира собствените си данни, инфраструктура и ключови технологии. България вече участва пряко в разработването на европейски облачни, киберсигурни и дигитални решения за бизнеса и публичния сектор. Това означава, че можем не само да използваме технологии, но и да създаваме системи, от които зависят сигурността и технологичната независимост на европейски компании и институции.

Към такива инвестиции трябва да се стремим, защото те остават тук под формата на експертиза, интелектуална собственост и дългосрочен технологичен капацитет. За да ги привлечем, са ни нужни предвидима среда, подходяща инфраструктура, стимули за R&D и много по-тясна връзка между бизнеса, университетите и държавата.

AI променя не само начина, по който компаниите работят, но и критериите, по които решават къде да инвестират. Виждате ли вече тази промяна при избора на локации и какво означава тя за конкурентната позиция на България?

Да, AI вече добавя нови критерии при избора на локация. Талантът остава основен фактор, но се оценява по различен начин. Важен е не толкова броят на програмистите, колкото наличието на хора, които разбират едновременно технологията, бизнес процеса и конкретната индустрия и могат да внедрят решение с измерим резултат.

Инвеститорите гледат и изчислителната инфраструктура, центровете за данни, надеждната енергия, свързаността, киберсигурността и ясните правила за работа с данни. Така инфраструктурата престава да бъде само технологична тема и се превръща във фактор за икономическа конкурентоспособност.

България има сериозни предимства: силна технологична общност, добри специалисти, натрупан опит в международни проекти и много добра свързаност. Но регионът не стои на едно място. Други държави действат все по-организирано при привличането на инвестиции и изграждането на инфраструктура. Българските компании често са конкурентни и дори изпреварват региона, но публичните инвестиции и координацията между бизнеса и държавата все още изостават.

Инвестициите в AI инфраструктура, изчислителен капацитет и центрове за данни имат ефект далеч отвъд конкретния проект. Те привличат компании, специалисти и развойна дейност и позволяват на местния бизнес да създава по-сложни продукти. AI може да бъде голяма възможност за България, но само ако го разглеждаме като национален икономически приоритет, а не като тема на технологичния сектор.

Мотото на SEE FORWARD SUMMIT 2026 е „Where vision meets value“. Какво е необходимо, за да превърнем потенциала на високотехнологичната индустрия в още по-голяма икономическа стойност за България, и кои са следващите стъпки, върху които бизнесът и институциите трябва да работят заедно?

Потенциал вече имаме. Следващата стъпка е да го превърнем в мащаб, производителност и устойчив растеж. Виждам пет направления, по които трябва да работим последователно. Първото са хората и образованието. Не е достатъчно да увеличаваме броя на завършващите. Трябва да подготвяме хора с аналитично мислене, технологична грамотност, адаптивност и готовност да учат през целия си професионален живот. Конкретен език за програмиране или чужд език може постепенно да загуби част от стойността си. Способността да разбираш проблеми, да работиш с нови технологии и да се адаптираш ще става все по-ценна.

Второто е предвидимостта. Инвеститорите търсят стабилност, ясни правила и възможност да планират дългосрочно. Това не означава, че държавата не трябва да прави промени, а че те трябва да бъдат аргументирани, обсъдени предварително и част от ясна икономическа посока.

Третото е инфраструктурата: изчислителни ресурси, центрове за данни, достъпна и надеждна енергия, киберсигурност и качествени дигитални публични услуги. Без тази основа трудно ще привлечем следващото поколение високотехнологични инвестиции. Четвъртото са R&D и иновациите. Трябва да създадем условия компаниите не просто да откриват офиси тук, а да разработват продукти, да създават интелектуална собственост и да разширяват дейности с висока добавена стойност. И петото е сътрудничеството. Бизнесът и институциите не бива да работят като отделни системи. Бизнесът трябва да бъде по-активен участник в разговора за икономическото развитие, а държавата трябва да използва неговата експертиза при формулирането на политики.

Това е и същността на „Where vision meets value“. Визията придобива стойност едва когато се превърне в конкретни решения, инвестиции и измерими резултати. Въпросът вече не е дали България има потенциал, а дали ще действа достатъчно бързо и последователно, за да го превърне в дългосрочно конкурентно предимство.