Финанси
|Компании
|Енергетика
|Икономика
|Климатичният риск вече е икономически риск: бизнесът, инвеститорите и Световната банка обединиха експертиза на форума Preparing for the Unexpected
Климатичните промени вече са фактор, който пряко влияе върху икономическия растеж, конкурентоспособността на компаниите, инвестиционните решения и финансовата сигурност на домакинствата. Около този извод се обединиха представители на международни институции, научните среди, бизнеса и инвестиционната общност по време на форума „Preparing for the Unexpected: Climate Risk and Business Resilience in Bulgaria“, проведен на 12 ноември в Sofia Tech Park.
Събитието събра експерти и представители на различни индустрии, които обсъдиха как България може да се подготви за нарастващите климатични рискове и как научните данни, публичните политики, технологиите и финансовите инструменти могат да се превърнат в работещи решения за бизнеса.
В центъра на програмата бяха представянето на Доклада за климата и развитието на България на Световната банка, първата съвместна национална оценка на уязвимостите към климатичните промени, практически примери от бизнеса и инвеститорите, както и демонстрация на платформата ClimateSnap.

Дейвид Гулд: Не можем да премахнем несигурността, но можем да управляваме финансовите последици
Форумът беше открит от Дейвид М. Гулд (David M. Gould), съосновател и главен изпълнителен директор на ClimateSnap, с професионален опит във Федералния резерв на САЩ и в Световната банка.
Той разказа за своя път от международните финансови институции към предприемачеството и за преживяването, което поставя началото на идеята за ClimateSnap.
През 2016 г., по време на съвместна работа със съоснователя на ClimateSnap Георги Пантеров в Световната банка, двамата посещават Грузия и Армения. Там се срещат с проблемите на земеделски производители, чиито поминък е пряко зависим от все по-непредсказуемите метеорологични условия.
Дори когато разполагат със застраховка на реколтата, производителите често се сблъскват с високи разходи, продължителни процедури и забавяне на обезщетенията. Това поражда идеята за по-достъпен финансов инструмент, който да осигурява предварително договорено плащане при достигане на определени метеорологични показатели, потвърдени чрез обективни данни.
Гулд подчерта, че подобен механизъм не замества традиционното застраховане, а може да го допълва, като осигурява по-бърз достъп до финансови средства при настъпване на определени климатични събития.
Той акцентира върху потенциала на технологиите да направят финансовата защита по-достъпна не само за земеделските производители, но и за малките и средните предприятия, строителния сектор и други бизнеси, зависими от метеорологичните условия.
„Не можем да премахнем несигурността. Не можем да спрем дъжда, да предотвратим сушата или да контролираме температурата. Но можем да направим финансовите последствия от тези явления малко по-лесни за преодоляване“, посочи Гулд.

Световната банка: Net Zero до 2050 г. може да донесе икономически ползи за България
Един от основните акценти на форума беше презентацията на Десислава Николова, старши икономист в Световната банка, която представи ключовите заключения от Доклада за климата и развитието на България (Country Climate and Development Report – CCDR).
Анализът разглежда два възможни сценария за развитието на страната до 2050 г. и показва, че по-амбициозният път към климатична неутралност може да донесе значителни икономически и енергийни ползи.
Според представените данни, сценарият Net Zero 2050 изисква допълнителни инвестиции от 9,7 млрд. щатски долара спрямо референтния сценарий за период от 25 години. В същото време той може да осигури нетни икономически ползи до 0,6% от БВП годишно, благодарение на по-високата енергийна ефективност, увеличения износ на електроенергия и намаляването на разходите за въглеродни емисии.
Сред ключовите резултати, представени от Световната банка, са:
- 25% по-високи енергийни спестявания при сценария Net Zero 2050;
- намаляване на зависимостта от внос на нефт и газ от 41% през 2025 г. до 20% през 2050 г.;
- потенциал за намаляване на дефицита от квоти за емисии по европейската схема ETS с до 3,6 млрд. щатски долара годишно до 2050 г.;
- възможност за по-висока конкурентоспособност на индустрията, повече зелени работни места и по-добра енергийна сигурност.
Особено важен акцент в доклада е икономическото измерение на климатичната адаптация. Според моделирането, климатичните рискове могат да окажат отрицателно въздействие върху икономиката на България в размер до 2% от БВП, но целенасочените инвестиции в адаптация могат да намалят икономическите загуби до 27% през 2050 г.
Необходимите инвестиции за разгледаните мерки за адаптация са оценени на около 2,15 млрд. щатски долара кумулативно, като най-големи потребности са идентифицирани при пътната инфраструктура и защитата от вътрешни наводнения.
Презентацията постави акцент и върху необходимостта от пет приоритетни направления за реформи: ускоряване на енергийния преход, електрификация на транспорта, енергийна ефективност на сградите, целенасочена климатична адаптация и по-добро управление и финансиране на климатичните политики.
Първата национална оценка: България вече усеща последиците от климатичните промени
В рамките на събитието доц. д-р Мария Трифонова, преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет, директор на научно-приложната лаборатория Net-Zero Lab и директор на Академията за морски възобновяеми енергийни източници (MREA), представи резултатите от първата съвместна национална оценка „Изследване на уязвимостите към и последиците от климатичните промени в България“.
Мащабното научно изследване обединява работата на 13 автори, 7 институции, 9 тематични глави и над 200 научни източника.
Данните показват, че средната годишна температура в България се е повишила с 0,8°C спрямо периода 1961–1990 г. През последните години са регистрирани температури от 43–44°C, а около 90% от бедствията в страната през последните десетилетия са свързани с климатични явления.
Сред основните тенденции са по-честите и продължителни екстремни горещини, зачестяването на сушите, наводненията, горските пожари и екстремните валежи.
Оценката поставя сериозен акцент върху икономическата цена на бездействието. Според представените данни потенциалните загуби от климатичните промени могат да достигнат между 1% и 3,5% от БВП до 2050 г., а загубите от суша и горещини могат да надхвърлят 1 млрд. евро само за една година.
В същото време инвестициите в адаптация имат значителен потенциал за възвръщаемост – всяко 1 евро, вложено в подобни мерки, може да донесе около 4 евро ползи.
Друг важен извод е недостатъчната застрахователна защита срещу климатичните рискове. Под 50% от климатичните загуби са застраховани, а едва около 8% от домакинствата разполагат със застрахователно покритие според представените данни.
Доц. д-р Трифонова очерта и основните слабости в изпълнението на климатичните политики в България: липса на конкретни индикатори за оценка на напредъка, ограничен административен капацитет на местните власти, недостатъчна интеграция на научните данни в политиките, отсъствие на стабилен механизъм за междуведомствена координация и зависимост от европейско финансиране вместо изграждане на устойчива национална инвестиционна рамка.
Сред препоръките за по-ефективна адаптация са приемането на самостоятелен климатичен закон, задължителни общински планове за климатична устойчивост, изграждане на цифрова платформа за климатични данни и ранно предупреждение, както и модернизация на водната инфраструктура.
В дискусията, модерирана от авторката на книгата „Финансово свободна“ Енея Георгиева, се включи и Петрана Зайкова, собственик и управител на „Тех Индустри България“. Разговорът свърза научните изводи с реалните потребности на индустрията и необходимостта от практически мерки за по-ефективно използване на ресурсите, модернизация на производствените процеси и по-добро управление на риска.

Бизнесът и климатичната устойчивост: практически решения в различни индустрии
Вторият панел беше посветен на перспективата на бизнеса и събра представители на четири различни сектора. Модератор бе предприемачът и основател на EVOL-T Ивайло Йорданов, а участници – д-р Гергана Манолова, изпълнителен директор на Сдружението на фамилния бизнес в България и директор „Стратегическо развитие и въздействие“ в M-Gas; Елена Педова от „Евклипс Енерджи“; Кристина Костова, съосновател на Roseberry Farm и Сергей Петров, основател на Pollenity и „Истински мед“.
Разговорът очерта различните измерения на климатичния риск – от земеделското производство и енергетиката до технологиите и дългосрочното управление на семейния бизнес.
Сред темите бяха влиянието на температурите и метеорологичните условия върху добивите и качеството на земеделската продукция, използването на технологии и данни за по-добро управление на производствените процеси, устойчивостта на енергийната инфраструктура и инвестициите във възобновяеми енергийни източници.
Участниците се обединиха около разбирането, че устойчивото развитие изисква мислене отвъд краткосрочните бизнес резултати и решения, насочени към следващите поколения. Беше подчертано, че сътрудничеството между компаниите, активната позиция на бизнеса и проактивните действия на предприемачите са ключови за постигането на тези цели. Устойчивостта не може да бъде само ангажимент на институциите – тя трябва да бъде част от ежедневните решения и стратегическото планиране на всяка компания.

ClimateSnap Live: технологията като инструмент за финансова защита
Практическото измерение на форума продължи с демонстрацията ClimateSnap Live, представена от Георги Пантеров, съосновател на ClimateSnap.
Платформата показва как метеорологичните данни могат да бъдат използвани за създаване на финансови инструменти за защита срещу конкретни климатични рискове.
Моделът позволява на потребителя да избере локация, метеорологично явление, предварително определен праг и размер на желаната защита. При настъпване на договореното условие, потвърдено чрез обективни метеорологични данни, се задейства предварително определено плащане.
Така платформата предлага допълващ механизъм към традиционното застраховане, който цели да направи финансовата защита по-достъпна и да осигури по-бърза подкрепа при настъпване на определени метеорологични събития.
Разговорът с аудиторията пък очерта широкото поле за приложение на подобен тип финансови инструменти – от земеделието и енергетиката до строителството, транспорта, туризма и други дейности, при които метеорологичните условия могат да окажат пряко влияние върху приходите, разходите и оперативната дейност.
Активното участие на аудиторията показа значимостта на темата и интереса към нови технологични решения, които могат да превърнат климатичните данни в практически инструменти за управление на риска.

Инвеститорите: как климатичните технологии се превръщат в успешен бизнес
Заключителният дискусионен панел беше посветен на инвестиционната перспектива пред climate-tech компаниите и възможностите за финансиране на иновациите.
Модератор беше Красимир Йорданов, инвестиционен консултант и портфолио мениджър в УД „Скай Управление на активи“, както и водещ в Bloomberg TV Bulgaria. В дискусията участваха Румен Илиев, управляващ партньор в LAUNCHub Ventures, Иван Иванов, Venture Partner в Neo Ventures, и Георги Пантеров от ClimateSnap.
Участниците обсъдиха как инвеститорите оценяват климатичните технологии, какво отличава устойчивия бизнес модел от добрата идея и кои са факторите, определящи потенциала на една иновативна компания за пазарно развитие и мащабиране.
Сред основните теми бяха реалното пазарно търсене, технологичното предимство, готовността на клиентите да плащат за решенията, възможностите за разрастване и ролята на капитала за развитието на новите технологии.
Дискусията постави акцент върху необходимостта климатичните иновации да доказват не само своята обществена значимост, но и икономическата си жизнеспособност, потенциала за растеж и способността да решават конкретни проблеми на бизнеса.

От разбирането на риска към реалните действия
Форумът „Preparing for the Unexpected: Climate Risk and Business Resilience in Bulgaria“ показа, че климатичната устойчивост изисква съвместни усилия на институциите, науката, бизнеса, инвеститорите и технологичните компании.
От представените анализи на Световната банка и националната научна оценка до реалните бизнес казуси и демонстрацията на ClimateSnap – основното послание беше, че подготовката за климатичните промени трябва да започне още сега.
Необходими са по-добри данни, регионално насочени политики, инвестиции в адаптация, достъпни финансови инструменти и технологии, които позволяват на компаниите да вземат по-информирани решения.
Климатичният риск вече е част от икономическата реалност. Въпросът вече не е дали бизнесът ще бъде засегнат, а доколко подготвен ще бъде да управлява последствията.
Форумът се реализира по инициатива на ClimateSnap, с участието на Световната банка и с подкрепата на Bulgarian Green Building Council, biX Consulting Bulgaria, ФЬОНИКС Фарма ИТ Сървисиз, Dalakov Wines, White Water, KARE Design и Botanic Lab.
Ключови думи
НОВ КОМЕНТАР
|
|
Коментари
Няма въведени кометари.