На фокус следващите седем дни: Лихвени проценти, избори и съперничества

Членовете във Федералния резерв и Японската централна банка се подготвят за вземане на решения относно основните лихвени проценти на фона на ескалиращия конфликт в Близкия изток и растящите цени на енергията.

Междувременно лидерите на страните от БРИКС ще се срещнат в Индия, а шведите ще се отправят към урните за оспорвани избори, които могат да засилят влиянието на крайната десница.

Ето върху какво още според Ройтерс ще се фокусират инвеститорите през следващите седем дни:

Уорш застава под светлината на прожекторите

Пазарите навлизат в ключова седмица, докато се питат дали Федералният резерв най-накрая е готов да предприеме стъпка към повишаване на лихвените проценти, за да се справи с упоритата инфлация.

Fed Funds futures показват, че пазарите клонят към повишение на основната лихва с четвърт процентен пункт, когато ръководителите обявят решението си в сряда, въпреки че много инвеститори остават скептични. Централната банка запази лихвите непроменени през цялата 2026 г. и някои търговци се съмняват, че това внезапно ще се промени сега.

Залозите за повишение нараснаха, след като новият председател на ФЕД Кевин Уорш зае по-твърда („ястребова“) позиция миналия месец, и бяха подкрепени от силните данни за заетостта през август.

Напрежението се засилва и от факта, че Уорш ясно заяви, че няма да дава конкретни насоки за бъдещата политика, оставяйки пазарите в неведение не само за предстоящото заседание, но и за това какво следва след него.

Следващият ход на ЯЦБ

Решението на Японската централна банка (ЯЦБ) може да се окаже най-предвидимото сред централните банки този месец. Пазарите са почти сигурни, че на 18 септември ръководителите ще повишат основната лихва с 25 базисни пункта до 1,25% – ниво, невиждано от повече от три десетилетия.

По-важният въпрос е какво предстои след това. След многобройните изказвания на представители на ЯЦБ за необходимостта от затягане на паричната политика, инвеститорите вече гледат отвъд септември. Анализаторите смятат, че заседанията на ЯЦБ през октомври и декември са отворени за промени в паричната политика, докато пазарът на суапове вече напълно калкулира достигане на лихви от 1,5% до януари.

Неизвестната величина тук е йената. Подкрепата за валутата се превърна във фактическа цел на ЯЦБ, след като йената поевтиня рязко и през юли достигна най-ниското си ниво от четири десетилетия насам. Скорошното възстановяване на курса облекчи този натиск, но инвеститорите остават чувствителни към всякакво подновено закриване на позиции от типа „кери трейд“ (carry trade), финансирани с йени – операции, които разтърсиха активи далеч извън пределите на Япония.

Инфлационни проблеми

Покачването на цените на петрола дълго време не предизвикваше особено внимание. Сега обаче ситуацията се промени. Цената на суровия петрол сорт Брент отново прехвърли границата от 100 долара за барел за първи път от юли насам.

Цените на физическия пазар надхвърлят 120 долара. Дизелът достигна рекордни стойности, а горивото за реактивни двигатели се доближава до пиковете от април. В Европа цените на природния газ са на най-високото си ниво от края на 2022 г., докато зимата наближава, а запасите в газохранилищата са на най-ниското си равнище за този период от годината от 15 години насам.

Рекордните горещи вълни това лято унищожиха реколти и пасища в много региони, пораждайки опасност от инфлация при цените на храните. Междувременно медта, която сега е жизненоважен ресурс за всичко – от електропреносните мрежи до хардуера за изкуствен интелект, поскъпна рязко до рекордни нива близо до 15 000 долара за тон.

Броят на „пожарите“, с които трябва да се справят централните банкери, бързо нараства.

BRICS

Преди лидерите на BRICS да се съберат в Ню Делхи на 12 и 13 септември, Индия лансира идея, която може да подложи на изпитание амбициите на блока: свързване на дигиталните валути на централните банки с цел по-бързи и евтини трансгранични плащания.

Къде е уловката? В политиката. Отношенията между някои от членовете са обтегнати, а дигиталните валути остават нишов експеримент в по-голямата част от света. Иран и ОАЕ прекъснаха финансовите си връзки на фона на конфликта в Близкия изток, докато Индия отдавна подхожда предпазливо към по-дълбока финансова интеграция с Китай.

BRICS и преди е обмисляла алтернативи на долара, включително идеята за обща валута, но тези планове така и не се реализираха. Свързването на дигиталните валути на централните банки (CBDC) може да бъде по-скромна стъпка, но всяко действие, което подкопава доминиращата роля на долара, вероятно ще привлече вниманието на пазарите – и ще раздразни Вашингтон.

Оспорвана надпревара в Швеция

В неделя шведите отиват до урните за избори, които се очертават като едни от най-оспорваните в страната от години насам.

Дясноцентристката коалиция на премиера Улф Кристершон стопи преднината, която някога имаше опозицията на Магдалена Андерсон (център-ляво), превръщайки това, което изглеждаше като сигурна победа за опозицията, в изключително оспорвана надпревара.

По-важният въпрос е какво ще се случи след това. Партията „Шведски демократи“, която се обявява против имиграцията и подкрепя правителството на Кристершон от 2022 г. насам, настоява за министерски постове и би могла да си осигури безпрецедентно влияние върху държавната политика, допринасяйки за по-широкия завой надясно в някои части на Европа.

За инвеститорите основен фокус са плановете за разходите. Правителството вече намали данъците върху горивата и хранителните продукти и обещава допълнителни данъчни облекчения и безплатни места в детските градини, ако спечели нов мандат, с което отново насочва вниманието към фискалната политика.