Орязаните туристически ваучери удариха вътрешния туризъм в Румъния

Използването на туристически ваучери в Румъния се е свило с 60% през първото полугодие на 2026 г., след като поредица от промени ограничи размера на помощта и броя на хората, които могат да я получат. Последиците вече се усещат от хотелите, къщите за гости и туристическите агенции, които разчитат предимно на местни клиенти.

Броят на румънците, настанили се в туристически обекти в собствената си страна, е намалял с около 10% за шест месеца. Средната заетост на хотелите и пансионите е едва 30%, а част от компаниите отлагат инвестиции, съкращават служители или са изправени пред прекратяване на дейността, съобщава Europa FM, позовавайки се на данни на финансовото министерство и Националната асоциация на туристическите агенции ANAT.

Проблемът е особено чувствителен за сектор, в който осем от всеки десет клиенти са румънски граждани. Лекото увеличение на чуждестранните посетители засега не е достатъчно, за да компенсира отслабването на вътрешното търсене.

Как работят румънските ваучери?

Туристическите ваучери са регламентирани в Румъния още през 2009 г. като допълнителна придобивка, която работодателите могат да предоставят на служителите си. Те са предназначени единствено за туристически услуги на територията на страната и могат да бъдат използвани в лицензирани хотели, къщи за гости, балнеоложки комплекси и туристически агенции.

Ваучерите са поименни, не могат да бъдат прехвърляни или продавани и не се обменят срещу пари. Ако стойността на почивката е по-висока, притежателят доплаща разликата със собствени средства. Срокът им на валидност обичайно е една година, а през последните години те се издават основно под формата на електронни карти.

Първоначално употребата им е сравнително ограничена, тъй като в частния сектор решението дали да бъдат предоставени зависи от работодателя. Големият пробив идва през 2017–2018 г., когато ваучерите се превръщат в широко използвана придобивка за служителите в държавния сектор.

През 2018 г. близо 1,2 млн. румънци получават ваучери на стойност 1450 леи, равняващи се тогава на около 305 евро. По данни, обобщени от Европейския орган по труда, в схемата са вложени близо 400 млн. евро. Освен че подпомага домакинствата, програмата насочва средствата към регистрирани туристически обекти и така има за цел да ограничи сивия сектор.

От масова придобивка до по-тясна помощ

През последните години румънските власти започнаха да променят условията заради нарастващите бюджетни разходи. През 2025 г. стойността на ваучера за служителите в публичния сектор беше определена на 800 леи, като първоначално получателят трябваше да добави още толкова собствени средства и да закупи пакет за минимум 1600 леи.

Това направи схемата значително по-малко привлекателна за домакинствата с ограничен бюджет. През цялата 2025 г. издаването на ваучери се сви с близо 64% спрямо предходната година, а изплащането им намаля с 32%.

Задължителното доплащане беше премахнато за 2026 г., но стойността остана 800 леи, или около 157 евро. Допълнително беше понижен и доходният праг: право на ваучери в публичния сектор имат служителите с основна нетна месечна заплата до 6000 леи (1150 евро). Частните работодатели също могат да предоставят подобна придобивка, но за тях тя не е задължителна.

ANAT настоява програмата да бъде удължена за периода 2027–2031 г., а размерът на ваучерите да се актуализира поне с натрупаната инфлация. Браншът предупреждава, че честите промени правят търсенето трудно предвидимо и възпират инвестициите в туристическите региони.

Българската идея още чака конкретни параметри

В България туристическите ваучери отново се появиха в дневния ред през май 2026 г. Министерството на туризма обяви, че ще предложи обсъждане на подобен инструмент за насърчаване на вътрешния и здравния туризъм. Според заместник-министъра на туризма Мариела Модева мярката трябва да бъде съгласувана с Министерството на финансите, тъй като изисква отделен бюджет и по-широка координация между институциите.

Засега няма определени стойност на ваучера, кръг на получателите или условия за използване. Не е решено и дали помощта ще бъде универсална, насочена към хора с по-ниски доходи или ограничена до балнеоложки, медицински и СПА услуги. Министерството на туризма посочва румънския и полския опит като възможни модели.

България вече направи ограничен опит в тази посока през 2022 г., когато беше разрешено ваучерите за храна да се използват и за туристически услуги. Това обаче не беше самостоятелна национална програма за почивки, а разширяване на предназначението на съществуваща социална придобивка. Доставчиците на туристически услуги трябваше да сключват договори с операторите на ваучери, а използването им зависеше от решението на самите притежатели да насочат част от предоставените средства към почивка.

Румънският опит показва, че подобна схема може да осигури стабилен поток от клиенти към вътрешния туризъм, особено извън най-силните летни месеци. Той обаче демонстрира и обратното: когато размерът на помощта се намалява, условията се променят често и кръгът на получателите се стеснява, ефектът върху хотелите и туристическите региони се проявява почти веднага.

За България основният въпрос не е само дали да има туристически ваучери, а как да бъдат структурирани. Ако целта е удължаване на сезона и подпомагане на регионите, по-голям ефект би имала предвидима многогодишна програма, насочена към почивки извън пиковите периоди и към места с потенциал за балнеоложки, планински и културен туризъм. Без ясни правила и гарантирано финансиране ваучерите рискуват да останат временна субсидия, вместо устойчив инструмент за развитие на сектора.