Къде в Европа пицата е най-евтина?

Средностатистическата пица в Европа е поскъпнала със 7,75% за една година, което е отражение на общия възходящ натиск върху разходите за живот. Компанията за доставка на храна Foodora сравнява цената на базовата пица „Маргарита“ в шест европейски държави, в които оперира — Австрия, Чехия, Финландия, Унгария, Норвегия и Швеция — като използва данни от милиони поръчки от 2024 и 2025 г., за да изгради т.нар. „пицa индекс“.

Анализът на компанията, цитиран от Euronews, установява, че типичната пица е станала със 7,75% по-скъпа за една година в шестте държави, като общата медиана се е повишила от 11,10 евро през 2024 г. до 11,96 евро през 2025 г.

Унгария остава най-евтиният пазар със средна цена за миналата година от 8,75 евро, следвана от Чехия с 9,47 евро, докато Норвегия е далеч най-скъпата с 17,60 евро. 

Австрия е по средата с 11,50 евро, Швеция е с 10,94 евро, а Финландия — с 13,50 евро.

Швеция и Финландия всъщност отчитат лек спад на националните цени на годишна база, но в Унгария, Чехия, Австрия и Норвегия се наблюдава ръст. 

България не е включена в проучването, но у нас една пица "Маргарита" среден размер обикновено се продава на цени между 7 и 8 евро, в зависимост от размера.

Какво показва тенденцията?

В някои градове се наблюдават рязки спадове в медианната цена на пицата „Маргарита“. В норвежкия Берген, например, цената е намаляла с 15,85% до 15,72 евро, а в шведския Гьотеборг — с 15,81% до 11,93 евро.

Виена и Грац в Австрия също са поевтинели — съответно с 8,46% и 4,17%. Общата медиана за Австрия се е повишила, докато медианата в Будапеща е спаднала с 5,44% до 9,21 евро, което прави града сравнително изгодно място в Централна Европа.

В най-ниския край на класацията Сегед в Унгария вече е най-евтиният град в индекса с медианна цена от 8,50 евро, докато Лилестрьом в Норвегия е най-скъпият с 19,12 евро, след като е преминал от един от най-евтините норвежки градове през 2024 г. към най-скъпия през 2025 г.

Местните фактори като наеми, заплати, конкуренция между ресторантите и интензивността на промоциите на платформите за доставка оформят цената за потребителите.

Повече стойност за всяка хапка

Докладът разглежда и какво поръчват хората, като картината подсказва, че потребителите се опитват да извлекат повече „стойност“ от храната си.

В шестте държави класическите пици „Маргарита“ и „Салами“ остават първи и втори избор както през 2024 г., така и през 2025 г., но третото място се сменя. През 2024 г. класацията е доминирана от „чисти класики“ и варианти с детски размер.

До 2025 г. "сгънатат"а и често по-засищаща калцоне се изкачва на трето място, изпреварвайки по-простите пици с шунка, докато многокомпонентните варианти като „Капричоза“ и богатата на протеини „Кебап пица“ продължават да печелят популярност.

Foodora тълкува това като промяна, оформена от „фактора за засищане“ - клиентите все още следят цените, но все повече оценяват стойността според това колко обилни и засищащи са добавките спрямо похарчените пари.

Това съответства на моделите, наблюдавани при предишни икономически спадове, когато потребителите „пестят“ от мястото, където купуват (например напълно пропускат храненето на място), но „надграждат“ по отношение на засищането, когато все пак решат да харчат пари за такива продукти.

Пицата вече не е евтино удоволствие

Хранителната инфлация в еврозоната се понижи от връха си от около 15,5% през март 2023 г. до приблизително 2,5% през декември 2025 г., като за 2025 г. тя възлиза средно на около 2,9%.

Икономистите от Европейската централна банка отбелязват, че за да „сложат храна на масата“, потребителите плащат приблизително с една трета повече, отколкото преди пандемията, като особено силно са поскъпнали месото и млечните продукти.

Цените на говеждото, пилешкото и свинското месо вече са с над 30% по-високи в сравнение с края на 2019 г.

Това са съставките, които движат и цените на пиците: пшеница за тестото, домати, сирене и месни добавки, както и енергията за фурните и транспорта.

Дори когато общата и хранителната инфлация се успокояват, натрупаните увеличения поддържат цените в менютата високи.

По-бедните държави в Източна и Югоизточна Европа все още имат по-евтини пици в евроизражение, но домакинствата там обикновено харчат над 20% от бюджета си за храна, в сравнение с под 12% в по-богатите икономики, така че поскъпването се усеща по-силно, дори когато изходната база е по-ниска.

Пицата може да се използва и като политически индикатор, макар и с различен успех. Теория, наречена „пица индекс на Пентагона“, прогнозира глобалните кризи, като следи скоковете в поръчките за бърза храна около американското военно министерство, изхождайки от предположението, че служителите там разчитат на бързи доставки на храна при извънредни ситуации.

Другата концепция е т.нар. „тенденция на замразената пица“ - някои анализатори смятат, че ръстът в продажбите на замразена пица може да служи като контрацикличен индикатор за икономическа слабост, тъй като продажбите на този тип продукти се увеличават по време на спадове.