Човек си тежи на мястото там, където е обичан

Човек си тежи на мястото там, където е обичан

Човек си тежи на мястото там, където е обичан

Дълъг е пътят, който Доротея Митева ще извърви, докато открие своята професия. Първо ще е инженер, след това журналист… До момента, в който разбира, че може да продаде всичко и че търговията е нейното призвание.

Какво я кара да избере България пред Германия? Кое ѝ дава посока и смисъл и по-лесно или по-трудно е в чужбина? Разказва Доротея Митева, директор „Продажби и логистика“ в Lidl, където отговаря за регионалното дружество в Кабиле и 57 магазина в Централна и Източна България.

Историята ѝ е една от многото, с които платформата Bulgaria Wants You и Lidl показват, че страната ни може да бъде място за успешна кариера и бъдеще. Възможности за това ще представи и кариерното събитие на Bulgaria Wants You в Пловдив тази събота, 11 февруари, от 11:00 ч. в комплекс СИЛА, където Lidl ще е един от участниците.

Как се случи така, че се насочи към търговията?

Нямах представа, че ще се занимавам с търговия. В началото исках да стана инженер, защото винаги са ми се отдавали точните науки, а и защото родителите ми са инженери. Затова и една година учих в Техническия университет в София. Усещах обаче, че не това искам да правя в бъдеще. Кандидатствах в Германия и изцяло смених посоката – реших, че ще се занимавам с журналистика или политика. Докато учих, консултирах училища и фирми за възможностите за финансиране по европейски програми. Изкарах стаж в редакцията на радио Дойче веле. Работих и в търговията – в магазин за обувки, където открих за себе си, че мога да продам почти всичко. И така до момента, в който се регистрирах за кариерното изложение в Кьолн – обиколих почти всички щандове, но накрая кандидатствах само в Lidl. И от тогава до сега никога не съм съжалявала за избора си.

Когато замина да учиш в Германия, беше ли с идеята, че отиваш да учиш и след това ще се върнеш в България или впоследствие го реши?

Винаги съм знаела, че след като завърша, ще се върна в България. Исках да поживея в чужбина, да получа немска диплома и да приложа наученото в България.

Не си ли искала да продължиш да се развиваш в Германия?

Замисляла съм се, защото щеше да ми е по-лесно да остана в Германия. Бъдещето ми в България беше по-скоро неясно, но бях решила, че ако не успея да се реализирам в България, винаги мога да се върна в Германия. За щастие, нещата се развиха по-добре от планираното. А покрай децата ми осъзнах колко е ценно да съм близо до семейството си, а те ежедневно да контактуват със своите баба, дядо, братовчеди. На всички празници да сме заедно и много други предимства, които щях да пропусна, ако бях останала в Германия.

В годините, прекарани в чужбина, какво от България най-силно ти липсваше?

Близките ми липсваха най-силно. Дистанцията отчуждава хората, а за мен взаимоотношенията са най-важни. Липсваше ми въздухът, атмосферата, усещането, че съм у дома. Липсваше ми свободата да се кача на колата и да отида на планина, а след 2 часа да съм на морето.

Има едно схващане, че в чужбина е по-лесно, защото е по-подредено и организирано – вярно ли е това, според теб?

Вероятно е вярно. За мен обаче не е важно къде е по-лесно, а къде се чувстваш по-добре. Важно е какво искаш от живота, кое ти е най-ценно в него. В България човек може да си осигури добър стандарт на живот и тогава тук ще му е по-лесно, отколкото в чужбина.

Мисля, че ако всички българи работим в една посока, България също може да бъде едно по-подредено и организирано място. От нас зависи. От постъпките на всеки един от нас всеки ден и от примера, който даваме на децата си.

Участвала си в откриването на Lidl в Швейцария, Литва и България – като емоция и усещане по-различно ли беше откриването в България?

Откриването на Lidl във всяка една държава е невероятно изживяване. Има по много от всичко: работа, настроение, умора, притеснение, адреналин и накрая удовлетворение, което не бих могла да опиша с думи. Откриването на Lidl в България ще остане завинаги в съзнанието ми като нещо колосално и успешно, от което съм била част.

Това, че правиш нещо в България и за България, носи ли повече смисъл?

Категорично. Вярвам, че всеки човек, който работи, спазва правилата, подкрепя и помага на други хора с нещо, макар и малко, променя средата около себе си и прави България едно по-добро място за живеене.

Мисля, че тук съм по-полезна, отколкото бих била в Германия. От 2010 до сега Lidl допринесе значително за бизнес средата и за пазара на труда в България. Условията за служителите и в други компании се подобриха, благодарение на конкуренцията в градовете, в които Lidl оперира. Гордея се, че работя в компания, която дава шанс на много хора да се трудят достойно, която работи постоянно за подобряване на условията на труд на служителите си и инвестира в тяхното развитие.  С работата си в Lidl също имам възможност да променям и да помагам, а това ми дава посока и смисъл.

Фактът, че днешният свят е едно „глобално село“, не прави ли максимата „камъкът си тежи на мястото“ вече остаряла? 

Действително сега е по-лесно да се свързваме един с друг и да се придвижваме свободно до различни населени места. Човек обаче си тежи на мястото там, където се чувства подкрепен, пълноценен и обичан, а това най-често се случва, когато е близо до семейството си. За мен е важно чувството, че принадлежа някъде и минавайки през определени места, те да значат нещо за мен. Това ми дава усещане за пълноценност и свързаност.

Какво би посъветвала децата си, когато един ден трябва да изберат България или чужбина? 

Бих ги посъветвала да попътуват, да се образоват, да учат чужди езици и да се реализират в България. Човек винаги може да отиде в командировка за месец, година или две, ако има нужда от разнообразие, но бих искала децата ми да останат в България и да са активна част от живота ми. Моята работа като родител е да ги насочвам и да им дам шанс един ден да могат да се реализират, където пожелаят. Какво е най-добро за тях обаче, ще решат те самите.

Още за Доротея и нейната история може да видите във видеото, което следва:

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ