КОФАС ЦИЕ ТОП 500: Нараства броят на най-големите български компании в Централна и Източна Европа

Компанията за кредитно застраховане Кофас представи своето 17-то годишно проучване за 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Класацията Кофас ЦИЕ Топ 500 подрежда компаниите в региона по оборот и анализира допълнителни показатели като размер на работната сила, бизнес рамка, сектори и кредитни оценки на Coface. Резултатите от тази година предлагат не само моментна картина на представянето, но и анализ на силите, които оформят бъдещето на региона.

Топ 500 играчи: Умерен растеж на фона на икономическите трудности

През 2024 г. възстановяването на региона на Централна и Източна Европа беше белязано от рязък спад на инфлацията и постепенно смекчаване на монетарната политика, което донесе известно облекчение след години на високи лихвени проценти. Докато средният растеж на БВП в страните от ЦИЕ се стабилизира на приблизително +2%, общият оборот на най-големите компании в региона спадна с -3,7%, главно поради свиването в нефтохимичeския сектор. Независимо от това средните приходи на 500-те най-големи компании се увеличиха с +3,1%, което е признак за по-стабилни условия в икономиката като цяло.

България си осигури пето място по брой компании с общо 27 в класацията, с една повече спрямо предходната година, и по този начин изпревари Словакия. Въпреки продължаващата политическа нестабилност, частният сектор на България и икономиката като цяло демонстрираха устойчивост и растеж, благодарение на адаптивност и ефективност, обусловени от стратегическо управление на разходите, оперативни подобрения или благоприятни пазарни условия.

Въпреки тази положителна тенденция за страната и региона, рентабилността в ЦИЕ беше подложена на натиск. Маржът на печалбата спадна от 4% на 3,2%, заради нарастващите разходи за труд и финансиране. Силното потребление на домакинствата и вълната от фондове от ЕС дадоха добре дошъл тласък, но външните предизвикателства – най-вече продължаващата стагнация в Германия и засилващите се напрежения в световната търговия – замъгляват перспективите.

„Повечето от най-големите компании в страната показаха постоянство и запазват позициите си в годишната класация. Промяната отразява забавяне на промишленото производство, докато растежът на БВП в България се дължи на нарастващите заплати и крайното потребление. Новолистваните фирми са главно в търговията на дребно, логистиката и дистрибуцията, като се възползват от по-силното вътрешно търсене.

Тенденцията за стимулиране на БВП чрез крайното потребление не се забелязва само при нас, но и в останалите икономики в нашия регион. Това в никакъв случай не е успокояващо. Липсата на големи чуждестранни инвестиции, както и намаляването на производството и износа, оказват още по-голям ефект върху малката българска икономика, в сравнение с по-големите играчи в региона, като Полша и Румъния например“, сподели Пламен Димитров, управител на Coface България.

„Икономическият растеж на България е сред най-силните в региона на Централна и Източна Европа, което се отразява и в две нови попълнения в нашата класация, общо 27 български фирми. В бъдеще приемането на еврото, съчетано с устойчиво икономическо разрастване, ще осигури на тези компании солидни основи за интернационализация и мащабиране, подобрявайки перспективите за бъдещи класации“, това заяви Матеуш Дадей, регионален икономист на Кофас за Централна и Източна Европа.

Тенденциите в сектора разкриват стагнация на фона на структурното доминиране в промишлените сектори

Класацията ЦИЕ Топ 500 за 2024 г. представя една нюансирана картина на секторното представяне в региона. Макар индустриалният сектор – воден от сектора на минералите, химикалите, петрола, пластмасите и фармацията, както и от автомобилния и транспортния сектор – да остава доминиращ, той продължава да стагнира под тежестта на външни фактори на натиск и структурни зависимости. В контраст с това, неспециализираният търговски сектор се превърна в двигател на растежа, подхранван от възстановяването на потреблението на домакинствата и увеличаването на покупателната способност, дължащо се на ръста на заплатите. Оборотът нарасна с 6,2 %, а печалбите скочиха с 25 %, въпреки че нетните печалби останаха ниски. Секторът на ИКТ и електрооборудването отбеляза разнопосочно развитие, като цифровите услуги процъфтяваха, а производственият сегмент изоставаше. Комуналните услуги и обществените услуги отбелязаха свиване, тъй като енергийните пазари се стабилизираха след кризата, а секторът на селскостопанските продукти и храни се запази стабилен, благодарение на устойчивото търсене и подкрепата от ЕС. В същото време производителите на метали се сблъскаха с неблагоприятни условия, породени от спада на световните цени и затягането на климатичните регулации в ЕС. Тези разнопосочни тенденции подчертават прехода на региона от индустриална зависимост към растеж, основан на потреблението и иновациите, като изтъкват необходимостта от стратегическа диверсификация и политическа подкрепа.

Пазар на труда и тенденции в заетостта

Растежът на заетостта в ЦИЕ Топ 500 се забави до около 0,8%, отразявайки по-широките тенденции в ЕС. Равнището на безработицата остана на историческо ниско ниво, като ограниченият пазар на труда засили преговорната сила на работниците. Реалните заплати отбелязаха значителен ръст, особено в Източна Европа, което допринесе за възстановяването на покупателната способност, загубена в резултат на по-ранната инфлация. Неспециализираният търговски сектор водеше по заетост, докато промишлените сектори като химическата и автомобилната промишленост продължиха да осигуряват интензивност на работната сила.

Развитие в страните: променяща се динамика

Полша остава двигателят на Централна и Източна Европа със 178 компании в Топ 500 и над 1,2 милиона служители. Въпреки това, нейният дял в класацията леко спадна, а ръстът на приходите се забави, което отразява предизвикателствата, свързани със силната злота и недостига на работна ръка. Чешката република подобри представянето си, благодарение на възстановяването на вътрешното търсене и започващите монетарни облекчения, докато Румъния, въпреки че е втората по големина икономика, остава слабо представена в класацията на Топ 500 поради продължаващите структурни предизвикателства.

„Класацията на Coface за ЦИЕ Топ 500 подчертава адаптивността и устойчивостта на най-големите компании в Централна и Източна Европа. Въпреки че предизвикателствата продължават, корпоративните лидери в региона приемат нови двигатели на растежа и оформят икономическото бъдеще. С прехода на региона към растеж, основан по-скоро на потреблението и иновациите, стратегическите инвестиции в цифровизация, зелени технологии и развитие на работната сила ще бъдат от ключово значение за поддържане на динамиката и навигиране в несигурната глобална обстановка", заявява Ярослав Яворски, главен изпълнителен директор на Coface за Централна и Източна Европа.

Пълното проучване на Coface ЦИЕ Топ 500 предлага задълбочен поглед върху данните, тенденциите и историите, които стоят зад тези заглавни цифри. Кои компании са изгряващи звезди? Как се преобразуват секторите за бъдещето? И какви поуки могат да се извлекат за бизнеса в Европа и извън нея? Каним ви да разгледате пълния анализ и да откриете идеите, които оформят икономическото бъдеще на региона.

Можете да изтеглите анализа тук.