Конкурентоспособността зависи от способността да се оптимизира всеки киловатчас

Йонуц Фаркаш e президент на Schneider Electric за Централна и Източна Европа. Има дългогодишен опит в компанията, световен лидер в енергийните технологии, а преди години беше пряко ангажиран и с развитието на бизнеса на в България, когато беше и регионален мениджър за България, Албания, Македония и Косово.

Ето какво коментира той пред Мениджър News по темата за енергийните предизвикателства в Европа, технологичния преход и управлението на ресурсите:

Г-н Фаркаш, усиленото търсене на енергия, свързано с изкуствения интелект (ИИ) и разрастването на центровете за данни, изцяло променя енергийния сектор. Как ще се справят компаниите в Европа с тези предизвикателства?

На първо място, не трябва да разглеждаме изкуствения интелект просто като енергийно предизвикателство, a като катализатор за модернизиацията на енергийната система на Европа. Изкуственият интелект увеличава търсенето на електроенергия чрез центровете за данни, но в същото време осигурява интелигентността, необходима да направи енергийните системи по-ефективни, по-гъвкави и по-устойчиви. В Schneider Electric често наричаме този процес конвергенция на електрификацията и дигитализацията. Европейските компании ще трябва да възприемат тристранна стратегия.

Първо, те се нуждаят от по-голяма видимост върху потреблението на енергия чрез дигитални технологии и софтуер. Второ, те трябва драстично да подобрят енергийната ефективност в своите съоръжения, центрове за данни и промишлени операции. Трето, те трябва да възприемат гъвкавостта чрез съхранение на енергия, разпределени енергийни ресурси, микромрежи и интелигентно управление на търсенето. Печелившите няма непременно да бъдат компаниите с достъп до най-много енергия, а тези, които използват енергията по най-интелигентен начин. Конкурентоспособността все повече зависи от способността да се оптимизира всеки киловатчас, като същевременно се поддържат непрекъснатостта на бизнеса и показателите за устойчивост.

Разкажете как Schneider Electric подпомага промишлеността, бизнеса и инфраструктурата в условията на новата енергийна реалност.

Schneider Electric е партньор в областта на енергийните технологии, който помага на клиентите да се ориентират в три взаимосвързани трансформации: електрификация, дигитализация и декарбонизация. Новата енергийна реалност изисква организациите да станат по-ефективни, по-устойчиви и по-екологично устойчиви едновременно. Ние подкрепяме този процес чрез съчетаване на свързана електрическа инфраструктура, автоматизация и дигитални технологии, които помагат на клиентите да оптимизират използването на енергия, да намалят емисиите и да подобрят оперативната ефективност. Добър пример е Mondelez Bulgaria, която започна подмяната на своето комутационно оборудване за средно напрежение с технологията AirSeT на Schneider Electric, която елиминира необходимостта от газ SF6.

Това решение съчетава устойчивост и дигитална свързаност, като помага на компанията да намали своя отпечатък върху околната среда, като същевременно модернизира критично важна част от своята електрическа инфраструктура. Друг пример е Aurubis Bulgaria, която използва софтуера ETAP на Schneider Electric, за да създаде дигитален близнак на своята електрическа мрежа. Това дава на инженерите по-голяма видимост върху разпределението на електроенергията, позволява моделиране на сценарии и подпомага по-доброто вземане на решения за повишаване на надеждността, ефективността и оперативната устойчивост. Тези примери илюстрират как помагаме на клиентите да преминат отвъд традиционното управление на енергията към по-дигитален, по-устойчив и базиран на данни подход, който превръща предизвикателствата на енергийния преход в бизнес предимство.

Дигиталното бъдеще на Европа е в ръцете на електроенергията. Може ли да се постигне успех в дигиталния и енергийния преход, без това да пречи на климатичните цели, които си поставя ЕС?

Абсолютно, но само ако спрем да третираме тези преходи като отделни програми. Дигиталният преход на Европа и енергийният преход са дълбоко взаимосвързани. Електроенергията е гръбнакът на дигиталната икономика, а дигиталните технологии са от съществено значение за това енергийната система да стане по-ефективна, по-гъвкава и по-устойчива. Изследванията на Schneider Electric показват, че изкуственият интелект, центровете за данни и декарбонизацията могат да напредват заедно, ако инвестициите в инфраструктура, модернизацията на мрежата и внедряването на чиста енергия се развиват със същото темпо. Истинското предизвикателство не е да избираме между растеж и устойчивост. Предизвикателството е да ускорим и двете едновременно.

Декарбонизацията не трябва да се разглежда само като задължение, свързано с климата, а като възможност за намаляване на енергийните разходи, подобряване на устойчивостта и създаване на конкурентно предимство. За да успеем, се нуждаем от по-бързо присъединяване към мрежата, опростени разрешителни процеси, по-широко внедряване на производство на възобновяеми източници и по-широко възприемане на технологии за енергийна ефективност. Ключът е да използваме енергията интелигентно, когато и където е необходима. Тъй като изкуственият интелект и центровете за данни продължават да се развиват, достъпът до ефективна и надеждна енергия все повече ще определя скоростта на дигиталното развитие. Ето защо ефективността и гъвкавостта трябва да бъдат в основата на енергийния преход.

Интелигентните системи за управление на сградите могат да оптимизират отоплението, охлаждането, вентилацията и осветлението в реално време, но това не означава ли по-високи сметки за ток? Доколко рентабилни за бизнеса са тези системи? А как стои въпросът при еднофамилните жилища?

В действителност е точно обратното. Целта на интелигентните системи за сгради не е да увеличават потреблението на електроенергия, а да премахват разхищението. Сградите често потребяват енергия, когато помещенията не са заети, когато оборудването работи неефективно или когато системите не са правилно координирани. Чрез непрекъснат анализ на условията и коригиране на операциите в реално време, технологиите за интелигентни сгради значително намаляват ненужното потребление. За бизнеса финансовата обосновка става все по-убедителна. Енергията представлява нарастващ дял от оперативните разходи, а интелигентното управление на сградите осигурява измерими спестявания, като същевременно подобрява комфорта, производителността и експлоатационния живот на оборудването.

Възвръщаемостта на инвестицията често се постига чрез съчетание от по-ниски разходи за енергия, по-ниски разходи за поддръжка и подобрена оперативна ефективност. За еднофамилните жилища принципът е абсолютно същият.

Интелигентните термостати, системите за управление на енергията в дома, свързаните устройства и все по-често управляваните от изкуствен интелект системи за контрол помагат на собствениците на жилища да намалят потреблението, без да жертват комфорта. Домът на бъдещето няма просто да потребява електроенергия. Той активно ще я управлява и оптимизира. Спестяването на енергия и подобряването на комфорта могат да вървят ръка за ръка.

Като доставчик на софтуер за управление на енергийни мрежи – без да навлизаме във високото напрежение, което не е ваш периметър – кой е най-слабият елемент в киберсигурността на електроразпределителната мрежа в региона?

Ако трябва да отговоря директно, бих казал, че най-слабото място не е технологията. То е непоследователността в нивото на зрялост на киберсигурността в различните организации. Повечето успешни пробиви не започват с високотехнологична атака. Те започват с основни уязвимости: остарели системи, недостатъчна видимост върху активите, слабо управление на достъпа, забавено инсталиране на корекции или човешка грешка. Енергийният сектор става все по-дигитален и взаимосвързан.

Операторите на разпределителни мрежи вече управляват хиляди интелигентни устройства, сензори, комуникационни системи и софтуерни платформи. Предизвикателството не е само да се защитят отделните технологии, а да се поддържат последователни политики за киберсигурност в цялата екосистема. Киберсигурността трябва да се разглежда като непрекъсната оперативна дисциплина, а не като ИТ проект. Организациите, които се представят най-добре, са тези, които интегрират киберсигурността във всеки етап от планирането, експлоатацията и поддръжката.

Добър пример е начинът, по който подхождаме към киберсигурността в Schneider Electric. Нашите продукти са проектирани в съответствие с най-високите стандарти за киберсигурност още от етапа на научноизследователската и развойна дейност, нашите фабрики редовно преминават одити, а решенията ни се актуализират непрекъснато, за да помагат на клиентите да останат защитени. Освен това предоставяме задължително обучение по киберсигурност за всички служители, като не оставяме темата само на ИТ отдела. Това е видът последователност, който се отплаща.

Разполага ли Европа с необходимите технологии и ресурси, за да намали зависимостта си от нестабилните енергийни пазари? Как ще се извърши този процес според вас?

Да, технологията е налична. Въпросът е дали можем да я внедрим с достатъчна скорост и мащаб. Пътят вече е ясен. Той се основава на по-голяма електрификация, ускорено внедряване на възобновяема енергия, инвестиции в модернизация на мрежата, съхранение на енергия, дигитално управление на енергията и по-силни мерки за енергийна ефективност.

Тези технологии съществуват днес и са доказани в търговска експлоатация. Намаляването на зависимостта от нестабилните енергийни пазари няма да се случи чрез един единствен пробив. То ще се случи чрез милиони решения, взети в индустрии, сгради, инфраструктура и домакинства. Ние се движим към по-децентрализирана и дигитална енергийна система, в която потребителите все повече се превръщат в производители, в която сградите и фабриките участват в управлението на енергията и в която софтуерът помага за балансиране на търсенето и предлагането в реално време.

Аз съм оптимист. Последните енергийни предизвикателства ускориха иновациите и инвестициите. Като продължаваме да модернизираме мрежите, да разширяваме капацитета за възобновяема енергия и да поставяме ефективността като приоритет, можем да укрепим енергийната сигурност и икономическата конкурентоспособност, като същевременно продължим пътя си към целите за устойчивост.