"Пулицър" за роман от войната

„Светлината, която не виждаме“ – изящен роман за красотата на природата и невидимата сила на технологията на фона на Втората световна война – спечели на автора си Антъни Доер наградата „Пулицър“ за художествена литература за 2015 г. Писан в продължение на цели десет години, романът излезе на английски език през 2014 г. и постепенно започна да набира популярност, докато накрая се задържа смайващи 38 седмици в бестселър класацията на „Амазон”! В България бе издаден от „Сиела”. Има номинация за National Book Award, победа в жанр „исторически роман” на GoodReads, общо признание за една от десетте най-добри книги за годината. В компанията на „Щиглецът“ на Дона Тарт (ИК „Еднорог“ 2014), ‘The Orphan Master’s Son’ ма Адам Джонсън, ‘Tinker’ на Пол Хардинг и „Жестокото присъствие на времето“ на Дженифър Игън (ИК „Милениум” 2011), „Светлината, която не виждаме“ допълва силна линия романи от началото на това десетилетие, носители на престижната награда.
Действието се развива в различни етапи от Втората световна война, като романът прескача напред и назад във времето. Доер започва своята история през август 1944 г., два месеца след Десанта в Нормандия. Авторът потапя читателите в света на сляпата главна героиня Мари-Лор в момента на бомбардировката над Сен Мало, докато тя се опитва да се ориентира в разпадащия се свят с помощта на обонянието и слуха си. Само през няколко улици от нея е момчето, Вернер – вече млад германски войник, попаднал в капан сред руините на хотел. Животът на Мари-Лор и Вернер е преминал през много предизвикателства преди те да стигнат до този момент и пътеките, които ще ги срещнат, са били дълги и криволичещи. Историята на младия германски войник започва в сиропиталище, където момчето попада след смъртта на баща си. Неговият талант в работата с радиотехниката обаче му осигурява място в елитно нацистко училище. Мари-Лор пък живее в Париж, преди окупацията да прогони нея и баща ѝ в провинцията при ексцентричния ѝ чичо, неговите приятели и познати – членове на Съпротивата. А радиовълните свързват съдбите им дълго преди те да се срещнат…
Светлината от заглавието на романа е тема, за която Вернер чува по радиото. Той разбира, че мозъкът има силата да създава светлина в мрака. Тази идея става все по-важна с развитието на сюжета, когато бруталността на училището заплашва да заличи пламъка в душата на момчето. Вестник „Гардиън” нарича романа „притча за освобождението, идващо от технологиите, на фона на войната”. Радиото и радиовълните, с които Вернер се занимава, опитвайки се да прихваща вражески сигнали, му осигуряват необичаен начин да се измъкне от калъпа на нацистката пропаганда и да види отново радостта и светлината, невидима за останалите. Мари-Лор, от своя страна лишена от досега със светлината, намира вътрешната светлина в света около себе си – чрез слуха си, обонянието си, въображението си, чрез книгите, които нейното семейство ѝ чете.
 „Замислете се за всички тези видове, които са живели на Земята. 99% от тях вече са изчезнали. Защо си мислим, че с хората ще е различно?”, пита в интервю Доер и допълва: „Ние сме тук само за кратко. Аз не вярвам в прераждането. Сега е единственият ни шанс да помагаме на хората, да видим нови неща, да опитваме нови неща, да се влюбваме във всичко”.