21 цитата от „Малкият принц”, които ще ви развълнуват

На 29 юни през 1900 година се ражда френският поет и писател Антоан дьо Сент- Екзюпери, авторът на алегоричната автобиографична приказка „Малкият принц”. Книгата е преведена на повече от 180 езика, а оригиналната версия, по категорично мнение на мнозина филолози е идеално пособие за усвояване на френски език в начален етап.

Невероятното произведение нееднократно влиза и продължава да присъства в различни рейтинги на 100-те най-добри литературни творби в света. Всеки прочит на трогателната и нежна история за събития, факти и чувства, които често не забелязваме и не ценим, ни кара да преосмислим много неща и дори е способна да промени възгледите ни.

В памет на Антоан дьо Сент-Екзюпери нека си припомним част от наследството, което ни е оставил.

.......................

„Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници“

* * *

„Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „ Моето цвете е там някъде”

* * *

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“.

* * *

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

* * *

„Знам една планета с един червендалест господин. Той никога не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, освен сметки. Цял ден повтаря като теб: „Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек!”, и се надува от гордост. Но това не е човек, а гъба!“

* * *

"Какво значи „да опитомиш“?... ... ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата.“

* * *

„Когато на теб пръв ти хрумне някоя идея, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз притежавам звездите, защото никой преди мен не се е сетил да ги притежава.“

* * *

„Къде са хората? ...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много.“

* * *

„Много по-мъчно е да съдиш сам себе си, отколкото да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си правилно, значи ти си истински мъдрец.“

* * *

„Никога не ни харесва там, където сме - каза стрелочникът.“

* * *

„Пустинята е хубава - каза малкият принц, защото крие някъде кладенец...“

* * *

„Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.“

* * *

„Това е въпрос на дисциплина - каза ми по-късно малкия принц. - Когато се приготвиш сутрин, трябва да се погрижиш и за планетата.“

* * *

„Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благоухание и светлина. Изобщо не биваше да бягам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са толкова противоречиви! Но бях прекалено млад, за да зная как да го обичам!“

* * *

„Този човек би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми изглежда смешен. Може би защото се занимава с друго, а не със себе си.“

* * *

„Трябва да бъдеш много търпелив. Ще те гледам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.“

* * *

„Хората – каза малкият принц – се пъхат в бързите влакове, но вече не знаят какво търсят. И затова започват да се движат, но се въртят в кръг...“

***

„Всички възрастни първо са били деца, но малко от тях помнят това.”

***

„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.“

***

„В този спящ малък принц най-силно ме вълнува неговата вярност към едно цвете, образът на розата, която сияе в него като пламък на лампа дори когато той спи...“

***

„Ах, мъничък принце, така постепенно разбрах твоя малък тъжен живот. Дълго време единственото ти развлечение е било сладостта на слънчевите залези.“