5 житейски урока от едно 5-годишно пътуване

Преди 5 години договорът за наем на апартамента ми изтече. Взех няколко кутии от къщата на майка ми. Опаковах куфар с вещи, които се надявах да са ми достатъчни за няколко месеца. И излетях, прекосявайки Атлантика

Имах по-малко от 1000 долара в банковата сметка.

Първата ми дестинация бе Париж. Все още страдах от раздялата с приятелката ми. Бях продал всичко ценно, което имах. Поддържах онлайн бизнес, който едва печелеше. Бях решил да продължа напред по улиците на „Ла Вил Люмиер“, но вървях през тях и изобщо не оценявах всичко наоколо.

Въпреки това нещата постепенно се подобриха. И аз стъпих напред. Напуснах Париж и собствения си парад на самосъжалението. Отидох в Белгия. После в Холандия. След това в Германия. Тогава в Прага. Прибрах се за малко у дома, само за да тръгна отново след няколко месеца – към Южна Африка. После отидох в Югоизточна Азия, Австралия, Централна Америка, Източна Европа и отново в Южна Америка.

В продължение на 5 години обиколих 55 държави. Създадох десетки нови приятелства. Запознах се със стотици удивителни хора и изживявания. Дори понаучих два езика по пътя.

Не се тревожете, няма да премрежа поглед и да започна да ви разказвам как съм намерил истинския смисъл и колко щастливи са гладуващите деца в Африка само ако човек ги види да си играят с боклука. Няма да се нагърбвам с фалшива лична важност. И със сигурност няма да твърдя, че съм намерил себе си или нещо.

Не. Пътуването из света, както всеки път, който човек избира, има своите предимства и недостатъци. Висоти и снижавания. Но, ще кажа, че събирането на багажа и напускането на живота ми през 2009 г., както и прекарването на последните 5 години в скитане из планетата за мен бяха най-предизвикателните и възнаграждаващи решения, които съм вземал. И не бих ги заменил за нищо. Защото се научих на много. За хората, за света, за живота. Научих, че не винаги научаваш това, което очакваш да научиш. Понякога уроците идват в нежелан момент и носят нежелана истина. Но така растеш.

Ето 5 от тях, в които се убедих по време на моето голямо 5-годишно странстване.

1. Щастието се среща сред всичко хора и нации. Човешкото достойнство не. Повече хора по света, отколкото предполагаме, живеят с потъпкано достойнство и мечтаят за нормални условия за живот, каквито мнозина имат, но не оценяват.

2. Пътуването из света те дарява с по-обширна перспектива за нещата. Но намалява способността ти да се обвързваш.

3. Най-добрата страна на една държава или култура обикновено е и най-лошата. Бразилците имат една специална фраза - „o jeito brasileiro“. Тя означава „по бразилския начин“. С нея искат да кажат, че никой не може да се забавлява и да почива както те го правят. Това е причината чужденците да са толкова привлечени към тази държава и да искат да я посетят, да се позабавляват в нея. Този „бразилски начин“ обаче е и същата причина, поради която всичко в Бразилия е пълен хаос. Нищо не работи както се предполага, че трябва да работи. Властите са корумпирани, а инфраструктурата е присъща на 70-те години в Северна Америка.

Същото, както за „бразилския начин", може да се каже и за „японската вежливост“, „руската откровеност“, „германската подреденост“ и „американското потребителско общество“, с което тези нации се гордеят.

4. По-голямата част от планетата изобщо не я е грижа какво мислиш или правиш. Обикновено това е нещо много хубаво.

5. Колкото повече пътуваш, толкова повече губиш представа кой си. Това също е хубаво за теб.

Марк Менсън – автор и ентусиаст, в MarkManson.net.