Кой каквото прави - на себе си го прави

Като ходел да проси от къща в къща, един слепец все тъй си думал: 

— Кой каквото прави — на себе си го прави! 

Дочула го жената на селския чорбаджия, дето дерял кожите на сиромасите, и му се заканила: 

— Знам, че туй, дето го приказваш — за моя мъж го приказваш, но ще те науча аз тебе, когато минеш втори път. 

И като запретнала ръкави, чорбаджийката замесила една питка и преди да я метне — сложила отрова в тестото. 

Подир пладне слепецът пак минал край чорбаджийската къща. Щом го зърнала, чорбаджийката викнала от прозореца: 

— Хей, дядо, я ела насам! 

И му подала питката. 

Земи я рекла, топла е. Замесила съм я, да ти се отплатя за мъдрите думи. 

Старецът промълвил едно благодаря, поел питката, пуснал я в торбичката си и си тръгнал. Излезнал от селото. Поел по широкия път. 

Късно вечерта някъде по къра го срещнал чорбаджийският син, яхнал на кон. Той слизал от планината, където били бащините му кошари. 

— Хей, дядо — поспрял коня си чорбаджийският син, — ти като ходиш по просия, не може да не носиш хляб в торбата си. Дай ми да хапна, защото ми се вие свят от глад. Горе в планината нашите нагъват просеник, а пък аз не мога да го ям. 

— Да ти дам, сине — рекъл старецът и извадил питката от торбата. — Отчупи си половината. Одеве ми я даде една добра жена. 

Чорбаджийският син грабнал питката и извикал: 

— Цялата, цялата я дай! А ти ще си изпросиш друга — нали нямаш друга работа. 

И като захапал питката, месена от майчината му ръка, той бутнал коня и отминал. 

Додето стигне у дома си, лакомият мамин син почнал да се превива от болки. Щом влязъл, той се тръшнал в леглото и изпъшкал: 

— Майко, умирам. 

Майката се смаяла и слисала. Най-сетне й дошло наум, че може да е отровен, и го попитала какво е ял. 

— Нищо — отвърнал болният, — само една питка изядох. Друго не съм слагал в устата си. 

— Кой ти я даде? 

— Един просяк. Срещнах го по пътя, поисках му хляб и той ми даде питката. 

Като чула тия думи, майката пропищяла: 

— Майчице, какво направих! Просякът ми казваше, че кой каквото прави — на себе си го прави, вярна му беше приказката, добре казваше той, но кой ти го слуша! 

И захванала да си удря главата с два юмрука.

Ангел Каралийчев 

prikazki,com