Притча за спасението

След тежко корабокрушение един моряк бил изхвърлен от вълните на малък, необитаем остров. Изпаднал в отчаяние, прекарал първите дни в непрестанни молитви за спасението си и взор, втренчен в хоризонта в търсене на най-малкия признак за кораб в далечината.

Накрая, загубил надежда, си построил малка колиба от отломки, за да се защити от дъжда и ветровете. Веднъж излязъл да потърси храна в околностите. Когато се върнал, видял че колибата му е обхваната от пламъци до небесата. Обзел го гняв, че губи и малкото, което има. Паднал на колене и ридаейки, извикал:

- Господи, как можа да постъпиш така с мен. Толкова много вярвах в теб!

Накрая, заспал изтощен. На другия ден го събудил мощен звук на корабна сирена. Морякът не можел да повярва на очите си – към брега се приближавал кораб, а не след дълго от него се отделила лодка, която да го прибере на борда.

- Как разбрахте, че съм тук? – попитал изумен морякът своите спасители.

- Ти ни намери, не помниш ли? Видяхме дима и огъня. – отговорили те.