Опасните митове за пиара

Голяма част от пиар професионалистите смятат, че работата им е повече изкуство, отколкото наука. Много от тези, които са начинаещи в професията или не са се научили да работят професионално, често практикуват пиара, изхождайки от дълбоко погрешна представа.

Има много митове, които определят разбиранията на стотици служители на пиар отделите в компаниите и агенциите за връзки с обществеността, отбелязват авторите на MarketingAbout. Ето кои са най-опасните от тях:

      1. „Всяка преса е добра преса“. Много хора в пиара си мислят, че докато името на клиента го има в текстовете на вестниците, това е добре и достатъчно. Заглавието на изданието обаче има значение. Контекстът, в който се появява името, също.

      2. Пиарът се занимава с "прессъобщения" и "пресконференции". Това са двете популярни фрази от професията, които клиентите и шефовете знаят и повтарят. Хората използват тези думи често, но понякога това не е добре. Прекаленото внимание и повтаряне на факта, че има прессъобщение често пречи на пиара да намери по-правилните канали да си свърши работата и да наложи някакво общо разбиране сред публиката.

      3. Щом името на клиента влезе в публичното пространство, той вече е „позлатен“. Това, че една пиар информация е обиколила медиите, не е успех. Тя би имала успех, когато вниманието към нея се задържи. Също както при музикалните хитове. Техният успех се признава от критиците в най-голяма степен, когато те се задържат по върховете на класациите. Самият факт, че са хитове предполага, че трябва да са достигнали до там.

      4. Публичността е безплатна и лесна. Не! Много хора в днешно време опитват да влияят върху съдържанието на медиите.

      5. За да има успех бизнесът, той трябва да наеме скъпа пиар агенция. Практиката сочи, че много предприемачи и собственици на малък бизнес успяват да рекламират фирмата си сами, със собствени, непрофесионални усилия. И се справят доста добре.

      6. Добрите продукти нямат нужда от публичност. Дълбоко невярно. Не бива една компания да изхожда от стратегията, че добрите й продукти „се продават от само себе си“ и да акцентира в публичното пространство на по-некачествените.

      7. Пиарът не може да бъде измерен, следователно няма смисъл от него. Отзвукът в медиите не може да бъде отмерен със статистика, също както победите във футболните мачове или страниците с реклама. Но добрите отзиви в текстовете на пресата например са много по-ценни и влиятелни от рекламните илюстрации и страници.

      8. Пиар професионалистът диктува волята си и контролира пресата. Строго забранено! Натискът на пиара върху репортерите има обратен ефект – това поведение отблъсква журналистите и се смята за недопустим опит за влияние върху правото им за подбор на темите.

      9. Само журналистите могат да се занимават с пиар. Няма такова нещо. Стига да те обучат добре правилните хора, можеш да практикуваш спокойно тази професия, не само ако не си бил журналист, но и ако нямаш диплома за квалификация в тази сфера.

      10. Пиарът е увъртане, лозунги и пропаганда. Не! Това са средства за манипулация, а манипулацията означава да насочваш мнението, възприятията и действията на хората към нещо, което може да не е в техен интерес. По-скоро пиарът има за цел да улесни решенията на забързаните клиенти на компаниите, като ги информира за новите оферти. Или да набавя на журналистите нужната информация.