7 вечни поетични откъса от Иван Вазов

Днес се навършват 165 години от  рождението на един от най-големите български писатели - Иван Вазов. Неговото творчество, което  отразява две исторически епохи – Възраждане и следосвобожденска България, обхваща цели 22 тома и не случайно е наречен „Патриарх на българската литература”.

Днес цяла България си спомня за големия писател. Специално за юбилея къщата-музей на Вазов в центъра на София отвори врати след мащабен ремонт и реконструкция. Тя е построена през 1895 г., като самият писател живее в нея до смъртта си през 1921 г. Кулминацията на честванията ще е в родния град на Вазов – Сопот.

По случай годишнината от рождението на Вазов ще ви припомним няколко откъса от любими на всички българи произведения.

***

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

- Из „Де е България”

***

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

        умираха без страх.

- Из „Новото гробище  над Сливница”

***

Тих бял Дунав се вълнува,
   весело шуми
и "Радецки" гордо плува
   над златни вълни.

Но кога се там съзирва
   Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
   рàзвя се байряк.

Млади български юнаци
   я́вяват се там,
на чела им левски знаци,
   в òчите им плам.

Горд отпреде им застана
   младият им вожд –
па казà на капитана
   с гол в ръката нож:

– Аз съм български войвода,
   мòмци ми са тез,
ний летиме за свобòда
   кръв да лейме днес.

Ний летим на Българѝя
   помощ да дадем
и от тежка тирания
   да я отървем.

- Из „Радецки”

***

На теб, Българио свещенна,покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

- Из „На България”

***

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти:
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти…
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и дарове:
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

-Из „Отечество любезно, как хубаво си ти!”

***

Език свещен на моите деди,
език на мъки, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за радост не — за ядове отровни.

Език прекрасен, кой не те руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушàл ли се е някой досега
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

- Из „Българският език”

***

Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

- Из „Аз съм българче”