Музей на златото отвори врати в Крумовград

Първият по рода си Музей на златото у нас отвори врати в Крумовград. Музейната експозиция разказва за Ада тепе и тайните на древното рударство. Събраните данни показват колко тясно свързани с историята на нашите земи са рударството и металургията. Община Крумовград попада в благоприятен регион, а в границите ѝ е и първият целенасочено проучван стар рудник в България Ада техпе. Развитието на модерния рудодобив дава шанс да се разкрият част от отдавна забравените традиции на рударството.

Изложба с мисия

„Златото има своето важно място в човешкия бит близо 7 хил. години, ще продължава да го има и занапред“, разказва доц. д-р Христо Попов, директор на Националния археологически институт с музей при БАН. Той сподели, че за първи път посещава Крумовград преди 17 години. И нарече Ада тепе кауза. Изложбата показва как се е добивало злато в древността, бита и особеностите на живота в миналото.

Археологът отбеляза, че това е станало благодарение на съвместната работа с отговорен инвеститор, институциите, призвани да опазват културното наследство, и местната власт. Реализираният проект съвместно с община Крумовград, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ и Националния археологически институт с музей при БАН носи позитиви за археологията и дава принос за създаване на добри условия за развитие на икономиката на Крумовград, коментира доц. Попов. И добавя, че спасителните археологически проучвания винаги търсят баланс между изискванията на съвремието, икономическото развитие, опазването и популяризирането на културно-историческото наследство.

Популяризиране на историята

„Най-напред искам да поздравя не само миньорите, но и всички хора, които по един или друг начин подпомагат не само индустрията, но и обществото да се развива. Защото без тези основополагащи индустрии няма бъдеще“, обърна се към присъстващите проф. д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс“ и изпълнителен директор за България. Той припомни, че от 3500 години в региона се извършва рудодобивна дейност. С осигуряване на финансирането на спасителните археологически проучвания на Ада тепе и популяризирането на резултатите „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД съдейства за съхраняване на важна за културно-историческото наследство на страната ни информация, отбеляза още инж. Гърков.

По думите му успехите на компанията нямаше да бъдат толкова удовлетворяващи, ако не беше доброто сътрудничество с местните власти и компетентните държавни институции. „Водени от грижата за живота и здравето на хората, съвместните ни усилия доведоха до изграждането на минния обект рудник „Ада тепе“, който днес функционира в хармония с културно-историческите дадености и биоразнообразието в „Натура 2000“ и показва пътищата, по които минен бизнес, наука и общество могат да вървят заедно и да си сътрудничат“, каза проф. Гърков.

Според кмета на Крумовград Себихан Мехмед музейната експозиция дава възможност да се съхрани миналото. И е възможност да бъде показано на младото поколение. „Но за нас тази експозиция е и една надежда. Надежда за перспектива, за развитие на Крумовград и да очакваме посетители и туристи“, вярва Себихан Мехмед. Тя увери, че ще направи всичко възможно изложените археологически данни да бъдат популяризирани. „Старата минна галерия, която беше заснета на Ада тепе, ще бъде изградена и възстановена тук при музея, за да знаят младите хора как се е добивало в миналото“, добави кметът.

Да се върнем към корените

Всичко започва от земните недра – от движението и взаимодействието. Продължава с волята на човека да опитомява, да се бори и да създава. И ако сме забравили къде е началото, трябва да се върнем назад към корените.

Източната част на Балканския полуостров е най-важният и иновативен регион при развитието на ранната медна металургия. Общоприето е, че именно тук около средата на V хил. пр.Хр. местните праисторически общности достигат ниво на технологично и социално развитие. Това им позволявало устойчиво да добиват и преработват значителни количества медни минерални суровини. Успоредно с навлизането на медните предмети се появяват и първите златни украшения.

Мащабът и технологичните умения на източнобалканската медна и златна металургия и свързаната с това социална трансформация нямат аналог в обществата на Стария свят. Основните причини за това ранно развитие са две. Геологическа благоприятна среда за ранен добив на мед и злато. И наличие на население, което може да реализира този потенциал.

Корените на рударството и добива на минерални суровини се крият далеч в миналото. Извършвани преди почти 7 хил. години, тези дейности са дали начало на професия, позната и днес – миньорството.

Археологическите проучвания показват, че през Късната бронзова епоха на значителна част в масива Ада тепе до Крумовград е разработван най-големият известен златодобивен рудник на Балканите. Добив на злато на Ада тепе има в началото на XV в. пр.Хр. Златодобивът започва на самия връх и постепенно се разпростира върху цялата площ на билото. Използвана е техника, при която с помощта на огън рудосъдържащите скали са се нагрявали. Високата температура и след това рязкото охлаждане с вода подпомагали напукването на скалата и извличането на рудата.

Датирането на рудника в Късната бронзова епоха и проведените задълбочени проучвания доведоха екип от археолози под ръководството на доц. д-р Христо Попов до изненадващо откритие. Оказа се, че Ада тепе е най-старият известен златодобивен рудник в Европа.

До започването на добива върхът не е бил населен, но с началото на добивните дейности се изгражда сезонно селище с най-малко 20 колиби. В миналото и сега рудодобивът се счита за специализирана работа, която следва да се извършва от компетентни хора.

През времето промяна в икономическата конюнктура и трансформирането на социалните навици на населението водят до затихване на дейностите по златодобив. Районът постепенно придобива селскостопански облик, отдалечавайки се от корените. Златодобивът бива забравен за много дълги години.

Реализирането на първия новоразработен рудник за последните 40 години „Ада тепе“ в Крумовград е пример как модерният рудодобив и опазването на културното наследство могат да съжителстват. Както и да дадат добър резултат, когато има конструктивен диалог и разбиране. Националният археологически институт с музей при БАН и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД показват на практика какви са пътищата, по които бизнес и археология могат да вървят заедно и да си сътрудничат. А историята на археологическите проучвания на Ада тепе води началото си от 2001 г.

Минна археология

В периода 2001–2006 г. на върха се проучва малко тракийско светилище. През 2005 г. започват първите проучвания на следите от стар златодобив, откривани по склоновете на върха. Три години по-късно българо-немски археологически екип прави нови открития по проект, подкрепен от научната фондация „Александър фон Хумболт“. Установява се, че златодобив на върха е имало още от средата на II хил. пр.Хр. – времето на Микена и Троя. Тези разкрития правят Ада тепе най-ранния известен до този момент златодобивен рудник в Европа.

От 2010 г. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ се ангажира с пълното проучване на стария златодобивен рудник на Ада тепе. И с популяризиране на резултатите от спасителното му проучване. Дейностите се изпълняват през годините до днес, като включват много интердисциплинарни методи и партньорства. Част са направени за първи път във връзка с проекта „Ада тепе“.

Злато и бронз

В началото на 2017 г. Музеят за история на изкуството във Виена приема изложбата „Първото злато. Ада тепе – най-старият златен рудник в Европа“. Тя е резултат от съвместната работа на НАИМ при БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. За три месеца изложбата е посетена от 210 хил. човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 г. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика. До този момент тук никога не е правена специализирана временна експозиция, посветена на Бронзовата епоха. Изложбата става факт в края на 2017 г. със заглавие „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през Бронзовата епоха“.

На 29 май 2018 г. в НАИМ към БАН беше представен сборникът „Злато & Бронз – Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през Бронзовата епоха“. Негова основа стават двете изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика Бронзова епоха.

Злата Иванова