Повече ни е страх от „Ислямска държава”, отколкото от конфликта в Украйна

75% от българите смятат, че действията на Ислямска държава и други терористични групи представляват по-голяма заплаха за мира, отколкото конфликта „Русия – Украйна”. Това показва проведеното по поръчка на Европейския съвет за външна политика проучване на социологическа агенция „Алфа Рисърч”* за обществените нагласи по повод на конфликта в Украйна и позицията на България, цитирано от bTV.

Привързани към Русия

Българите продължават да  харесват Русия, но не вярват, че тя може да бъде  модел за развитие и да ни предостави по-надеждни гаранции за просперитет  и сигурност от членството в ЕС и НАТО, е един от изводите в проучването.

Въпреки  анексирането на Крим и конфликта в Украйна, емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока. И след събитията от последната една година, 54% са запазили положителното си отношение към нея непроменено, а други 7% твърдят, че й симпатизират дори повече от преди анексирането на Крим. За 40% действията на Русия в този конфликт пораждат негативно отношение. От тях само 9% заявяват, че са имали негативно отношение към Русия и преди конфликта, а останалите 30 на сто са променили позицията си заради  политиката й към Украйна.  

Обобщението на социолозите е, че  само за една година  Русия е успяла да предизвика в приятелски настроена България четири пъти повече промени в негативна посока (сред 30% от хората), отколкото в позитивна (сред 7%).  Основните социални групи, сред които Русия влошава образа си са жителите на столицата и най-вече – 18-30 годишните, докато възрастните хора над 60г. остават ядрото на подкрепата за руската политика.

НАТО

Макар и традиционно  сдържани към участието във военни съюзи, мнозинството от българите подкрепят членството на страната ни в НАТО. За 42% от хората  участието ни в алианса е  важно за сигурността и отбраната на България, срещу 22%, които смятат, че то е вредно за страната. 53% са на мнение, че България трябва да изпълнява всичките си задължения като лоялен член на алианса, 32% - че в зависимост от ситуацията може да не изпълнява някои от тях  и само 14% - че не трябва да ги изпълнява и е по-добре да напусне НАТО. 

Външна политика

На фона на подкрепата за членството на България в ЕС и НАТО  българската външна политика по повод на конфликта в Украйна се оценява преобладаващо положително. Три четвърти (74%) смятат, че България води умерена и балансирана политика, 12% - че е прекалено агресивна и сред „ястребите“ в ЕС, а 10%, обратното – че е прекалено предана на Русия и не е лоялен член на ЕС и НАТО.  

Предвид дългогодишните  разностранни, вкл. икономически връзки между България и Русия,  мнозинството от сънародниците ни обаче  не подкрепят налагането на нови санкции срещу Русия (61%), срещу (39%) подкрепящи.

Значението  на търговския ни и туристически обмен с Русия, или  просто симпатиите на част от хората към нея,  не поставят  под съмнение европейския и евроатлантически избор на страната за огромното мнозинство от българските граждани. На хипотетичен референдум за външно-политическото бъдеще на страната 63% биха гласували „ЗА“ запазване ориентацията  към ЕС и НАТО срещу 33% - „ЗА“ преориентация към Русия и евразийския съюз около нея.  

Нагласите остават практически без промяна в сравнение с април миналата година, твърдят социолозите. Проевропейската ориентация и подкрепа за политиката на ЕС преобладава  във всички образователни и възрастови групи. Единствените, сред които желанието за външно-политически съюз около Русия доминира, са симпатизантите на БСП, АБВ и Атака. И в трите електората по около 35%-38% са за участие в ЕС срещу 59%-62% за съюз с Русия. За една година промяна в мнението  и числеността на тези групи не е настъпила. Новото е в радикализацията на т.нар.  „крайни политическите русофили“ (около 6%-8%), които безпрекословно подкрепят политиката на Русия, до степен, че са склонни да й отдадат приоритет пред  националните интереси. 

Световни лидери

Силните фигури и лидери, които биха могли да повлияят за позитивния изход от конфликта „Украйна – Русия” се виждат в лицето на руския президент Владимир Путин (51%), германския канцлер Ангела Меркел (31%), Президента на САЩ  Барак Обама (25%). Прави впечатление, че ЕС и неговите лидери се разглеждат като отсъстващи от решаването на конфликта – между 2% и 4% посочват президента на ЕС Доналд Туск, председателя на ЕК – Жан-Клод Юнкер, или върховния представител на ЕС по външна политика Федерика Могерини като способни да повлияят за благоприятен изход от кризата. 

*Данните са от национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено по поръчка на Европейския съвет за външна политик, в периода 23 февруари – 4 март 2015г. посредством пряко стандартизирано интервю. Анкетирани по домовете им са 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е двустепенна стратифицирана извадка по регион и тип населено място,  респондентите са подбрани по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование.