Започва строителството на автомагистрала „Струма” между Кресна и Сандански

През септември започва строителството на автомагистрала „Струма“ между Кресна и Сандански. Това заяви в сутрешния блок на bTV министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.

Отсечката е с дължина от 24 км и е обособена в лот 3.3. Договор с изпълнителя на строителството Консорциум „Струма – Лот 3.3” бе подписан през септември м.г. за близо 281 млн. лв. с ДДС.

Министърът посочи, че догодина, през новия строителен сезон, ще започне да се строи и отсечката от Благоевград до Крупник с дължина от 13 км. Договорът за строителството бе подписан в края на м.г. с обединение „АМ СТРУМА 3.1” за сумата от 186 млн. лв.

Паралелно с това ще се изгражда тунел „Железница“, който се очертава да бъде най-дългият в България с обща дължина на двете тръби от почти 5 км на стойност 250 млн. лв.

„17 фирми подадоха оферти за строителство. Този факт показва доверие на компаниите към нас и нашата работа”, коментира министър Павлова. Тя подчерта, че става дума за изключително сложно съоръжение, като освен тунел с магистрален път в него, ще се изградят два виадукта на входа и изхода, както и всички видове системи за безопасност на движението. „Не може да се правят паралели при строителството на тунели, защото всичко е специфично”, подчерта министър Павлова.

По отношение на строителството на АМ „Струма“ през Кресненското дефиле, регионалният министър информира, че има сериозен напредък. До момента са предложени 4 варианта за преминаване на 20-километровто трасе. Най-новият вариант, който среща сериозна подкрепа, е изграждане на отделно трасе в посока Кулата - Благоевград. По този начин сегашният път ще се ползва само за движение по посока Кулата. Вариантът включва изграждане на околовръстен път на Кресна и трасе, с което ще се заобиколи дефилето. По проект има 5 тунела, доста виадукти и съоръжения.

„Така ще се реши въпросът с екологията и безопасността на движение“, убедена е министър Павлова.

Според нея по този начин няма да се затрудни и движението към Гърция, защото ще има минималния ограничения по съществуващото трасе по време на строежа. Тя бе категорична, че новият вариант няма да оскъпи проекта. „Категорично отпада строителството на дълъг тунел в дефилето, а идеята за съоръжение тип „етажерка” не среща солидна подкрепа от еколозите, защото все пак става дума за сериозно строителство”, каза още регионалният министър.

Министър Лиляна Павлова потвърди и приоритета на правителството за изграждането на АМ „Хемус“. През септември ще са готови документите за обявяване на процедура за избор на изпълнител за строителството на 16,5 км от п.в. „Белокопитово” към Търговище, а до края на август ще се отварят офертите за строежа на 10-километров участък от Ябланица до Боаза. „Там имаме готовност да започнем строителството незабавно, защото нямаме проблем с отчужденията на земи, което е най-сериозният проблем при изпълнението на инфраструктурни обекти”, отбеляза Павлова. За останалите участъци от северната магистрала ще се извърши препроектиране, за да се избегне строителството на скъпи съоръжения през местности със сложен релеф.

„Целта ни е да постигнем по-ниска цена на магистралата и с ресурса, който осигурим, да построим повече”, заяви тя. Павлова напомни, че не може да разчитаме на европейски средства за строителство на „Хемус”, затова финансирането ще идва от бюджета, тол-такси и продажбата на винетки. „Изграждането на ТОЛ-системата ще е на стойност 200 милиона лева, но ще бъде за сметка на избрания изпълнител. Идеята е изграждането на самата система да бъде направена за сметка на избрания изпълнител, да я авансира и след като заработи и започнем да събираме приходи от ТОЛ-такси, да започнем да му изплащаме внедрената система, а в бъдеще тя сама да се издържа и съответно да можем да реинвестираме в тези пътища, които искаме да изградим”, обясни министърът. Тя за пореден път подчерта, че ТОЛ-таксите ще бъдат само за водачите на тежкотоварни автомобили, които ще заплащат за изминато разстояние.