Българите на ръба на търпението към корупцията у нас

Търпимостта на българите към корупционните практики у нас е твърде ниска, поне на декларативно ниво, сочат данни от национално представително проучване на „Екзакта рисърч груп”, направено между 28 март и 5 април сред 1000 души. Изследването е в рамките на собствена изследователска програма на „Екзакта”.

Едва 2 на сто заявяват, че са склонни да оправдаят хора, които искат подкупи, а 6 на сто оправдават онези, които дават подкупи.

98 на сто не оправдават искащите подкупи, а 94% порицават даващите подкупи.

В същото време обаче, едва 10 на сто е делът на българите, които са на мнение, че у нас е много вероятно човек да бъде осъден за корупция, а 77% твърдят, че е малко вероятно това да се случи в България.

Най-младите, на възраст под 30 години, както и най-възрастните - над 60 години, по-често от останалите българи са на мнение, че корупционните практики у нас се санкционират от закона. Така мислят и хората с ниско образование, както и жителите на селата.

Сред политически ангажираните българи, най-често, във възможността корумпираните да бъдат осъдени, вярват избирателите на РБ и на ГЕРБ. Най-много скептици има сред високообразованите и заможните прослойки от населението, както и сред избирателите на националистическите формации.

За последните четири години социолозите регистрират като цяло ръст на скептицизма относно възможността у нас човек да бъде осъден за корупция.

Десет процента от българите посочват, че през последната година са дали подкуп за решаване на здравни проблеми - на тях лично или на членове на семействата им. Пет процента заявяват, че са дали подкуп, за да избегнат полицейски санкции (вкл. и на КАТ), а 3 на сто са плащали за административна услуга - издаване на разрешително, на удостоверение или на друг документ.

1,5% казват, че са плащали за митническа услуга, а 1,3 на сто - за данъчна. За съдебна услуга, както и за образование подкупи са давали под 1% от българите. Социолозите уточняват, че на тези данни следва да се гледа само като на един ориентир за корупционните практики, тъй като може да се допусне, че има хора, които не споделят свободно своите наблюдения и практики по темата. Не се регистрира значителна промяна на тези данни в сравнение с преди четири години.

65 на сто от българите твърдят, че одобряват румънския модел на борба с корупцията и в същото време го намират за подходящ за прилагане у нас. Едва 5 на сто го отхвърлят като работещ с аргумента, че „това е политическа репресия”. 30 на сто от запитаните не са запознати с румънските практики на борба с корупцията.

Същият въпрос е задаван от „Екзакта Рисърч Груп” в национално представително изследване преди година - през април, 2015 г. Тогава, одобряващите румънския модел на борба с корупцията като приложим за нашата страна са били 55 на сто, което е с 10% по-малък дял от сегашния. За една година с 10 на сто нараства делът на хората, които са се запознали с румънските практики на борба с корупцията, което свидетелства за масова обществена чувствителност по темата и за по-високо ниво на информираност на гражданите, коментират социолозите.

43 на сто от българите са категорични, че специален закон за борба с корупцията може да я ограничи до голяма степен. 25% смятат, че подобен закон ще повлияе в малка степен на корупционните практики у нас, а 16 на сто изключват възможността проблемът с корупцията да може да се реши чрез закон.

Във възможността корупцията да бъде ограничена със закон вярват най-много младите и заможните българи, както и жителите на градовете-областни центрове. Около и над половината избиратели на повечето партии вярват, че антикорупционен закон би ограничил корупцията у нас. В този смисъл, би следвало да се разчита на подкрепа за закона сред значима част от политически изкушените избиратели у нас, смятат от „Екзакта”.

Борбата с корупцията в Румъния, както и многобройните оценки и международни анализи, които поставят напредъка на Румъния преди този на България допринасят за това 68 на сто от анкетираните да твърдят, че Румъния е постигнала като цяло повече в сравнение с България. Седем на сто са на мнение, че напредъкът на Румъния не е толкова голям и тя едва ли изпреварва България.