Когато микрофонът е пред вас

Медийното присъствие може да има голямо значение за компанията ви. Но знаете ли как да се държите, когато някой застане пред вас с диктофон или микрофон в ръка?

Повечето мениджъри отхвърлят този въпрос с махване на ръка. "Че колко трудно може да е да дадеш интервю?". Задават въпроси – отговаряме им. Нали така?

Всъщност, не.

Поне такъв е изводът ми от годините, прекарани от репортерската страна на масата. Той се потвърждава и от въпросите, които мениджърите непрекъснато ми задават - "Как да накарам медиите да поискат да отразят компанията ми? Как да не проваля интервюто си?".

Търсенето на медийно покритие е процес, който много зависи от това за какво точно го търсите и затова няма да се спираме на него. Начинът, по който е правилно да се държите на интервю, обаче не се променя много. А именно:

Напишете заглавие на историята си. Ако давате интервю на репортер, то е защото имате да разкажете история, нали? Можете ли тогава да я обобщите в 12 или по-малко думи? Защото толкова са думите, които се слагат в заглавие – и то в най-разширения му възможен вариант. Не става въпрос да предлагате на журналиста заглавие, което да използва. Ще трябва обаче да отделите време, за да откриете грабващото, интересно за читателя сърце на вашата история. Ако не знаете какво е то, кой тогава ще разбере?

Разберете с колко време разполагате. За едночасово интервю ли иде реч или разполагате само с 10 минути? Ако е вторият случай и започнете с: „Е, нека ви разкажа подробно историята на нашата компания”, значи сте се хвърлили с главата напред към провала.

Недейте да четете от предварително съставени бележки. Това е най-сигурният начин да направите така, че да не ви цитират. Дори да сте подготвили най-засуканите и витиевати фрази, те ще прозвучат плоско и мъртво. Затова: да, упражнявайте отговорите си. Но помнете, че доброто интервю е разговор, а не театрален монолог. Така че разговаряйте.

Говорете просто. Няма нужда да се мъчите да впечатлявате хората с думи, които обикновено не са част от речника ви. В простите, кратки слова няма нищо срамно.

Кривнете встрани от посланието. Вероятно има някои неща, за които това интервю ви е необходимо. Вероятно има няколко теми и точки, които са от най-голямо значение за Вас, затова ще ги повторите няколко пъти. И в това няма нищо лошо. Но ако репортерът ви попита нещо, несвързано с тях, то като цяло е най-добре да приемете това и да отговорите съответно. Недейте насилствено да връщате разговора към важната за вас тема. Спорен въпрос е дали това е груба практика, но със 100% сигурност може да се каже, че е много скучно да циклите все върху едно и също. И нещо по-лошо – от премерената ви реч е трудно да се извадят любопитни цитати.

Не отхвърляйте очевидния въпрос. От време на време репортерите може да ви зададат въпрос, чийто отговор изглежда болезнено очевиден. Това обаче не означава, че въпросът е глупав. Той е подарък за вас. Нарича се „мека топка”. Отговорете!

Когато интервюирам предприемачи, често ги питам защо са решили да започнат да работят сами. Понякога отговорите са наистина интересни. Наскоро обаче мой колега зададе този въпрос на жена предприемач, който работи в сферата на здравеопазването. Тя погледнала журналиста, като че ли е идиот. Помислила, че отговорът е толкова очевиден, че въпросът е просто неуместен. И така пропуснала възможността да разкажат историята й.

Продължава на страница 2. 

Бъдете достъпни. Не принуждавайте журналистите да минават през пиара, за да проверят как се пише името ви. Дайте имейла и телефонния си номер. В крайна сметка, искате ли да ви се обадят отново, или не?

Не се правете на идеални. Съвършенството доскучава. Ако нещо се е провалило – а е ясно, че в един или друг момент това се случва на всеки – то тогава историята за начина, по който сте се справили с предизвикателството, е много по-интересна и полезна за читателите, отколкото разказът как за вас всичко като по магия винаги върви добре.

Отговорете на въпроса. Няма нищо по-дразнещо от интервюиран, който отказва да отговори на някакъв въпрос, но се преструва, че го е направил. Освен ако не сте на телевизионно интервю (което е съвсем друга бира), е съвсем нормално да помълчите и да помислите. Ако ви е нужно повече време, просто кажете: „Нека помисля за момент”.

Ако наистина не можете да отговорите, тогава не крийте това и обяснете причината. Много мениджъри са ми казвали: „Не мога да ви разкрия точните ни приходи, защото инвеститорите ни няма да ни го позволят”. Значи ще говорим за други начини, по които аз, като журналист, мога да покажа на читателя колко е голяма компанията или какъв напредък е постигнала. За друг разкриването на цифрите може да провали сделка. Каквато и да е причината, поне ще можем да разговаряме за нея.

Не искайте да четете и одобрявате готовото интервю. Ако сте в сфера на работа – да речем, разработка на лекарства – в която точните термини, с които описвате продукта или компанията си, са ключови и грешките дори могат да ви донесат проблеми с регулаторите, тогава предварително обсъдете ситуацията с репортера или помолете пиара си да направи това. Никой сериозен журналист не иска да ви донесе неприятности.

Бъдете честни. Това изглежда очевидно. И все пак е изумително колко често хората послъгват с убеждението, че никой няма да разбере. Бъдете сигурни – ще се намери такъв човек.

Всички правим грешки. Ако обаче не сте сигурни дали нещо е станало през юни, или през август, дали сте наели 10, или 12 души, просто кажете: „Знаете ли какво? Не съм съвсем сигурен. Нека проверя и ще ви се обадя допълнително.”

Не искайте думите ви да се приемат за неофициални постфактум. Журналистът очаква да може да използва това интервю – и всичко, което сте казали в него – за своята публикация. Затова и разговаря с вас. Няма нищо по-неприятно от това да се говори с вас 20 минути и накрая той да чуе: „О, но всичко това е неофициално, нали?” Това са нещата, които вбесяват журналистите, а Вие не искате да предизвиквате такива чувства.

Ако искате да сте сигурни, че човекът с диктофона разбира детайлите на деликатен за вас въпрос, кажете: „Може ли да ви кажа няколко думи, но да не ме цитирате?” Направете това преди да разкриете чувствителната информация. След това дайте да се разбере, че отново си говорите официално.

Публикациите в пресата може да помогнат невероятно много на бизнеса ви. Затова отделете няколко минути за размисъл, за да може следващата ви среща с журналистите да бъде позитивна и плодотворна за всички.

Кимбърли Уейсъл, редактор в "One Thing New" и бивш старши редактор в Business Week.