Наздраве за отлежалото приятелство

За пета поредна година Grant's True Tales вдъхнови почитателите си с истински истории и три вида истински хубаво уиски

Всеки ден искаме по нещо. Веднага. От точно определен човек. Получаваме го и… продължаваме напред, към следващото желание, към следващия "изпълнител". В бързината сякаш не забелязваме или забравяме за малките жестове на истинските приятели. Така е в обикновените дни. Тук обаче ще почетем една необикновена вечер.

Вечерта на Grant's True Tales събра верни приятели и любители на автентичното шотландско уиски в Sofia Live Club, този път с истинските истории на Юлиан Вергов, Владо Карамазов, Теодора Духовникова и Христо Петков - комбина както на сцената, така и в лекотата да се забъркват в авантюри и способността да превръщат живота си в напоителен разказ.

Специалната среща обаче не би могла да стартира без силен шот шотландски хумор. Гостите бяха посрещнати от глобалния посланик на Grant's - Роб Алънсън, който разказа за борбата на Чарлз Гордън, зет на основателя Уилям Грант, да популяризира спиртната напитка в шотландския град Глазгоу в края на 19. век. Историята на Алънсън потвърди

това, в което присъстващите на събитието се убедиха минути по-късно - за да се влюбиш в уискито на Grant's, е достатъчно да го опиташ.

Почитателите на бранда обаче имаха възможност да се запознаят не с един, а с цели три вида истинско хубаво уиски: Grant's Family Reserve за любителите на класическия вкус; Grant's Sherry Cask, отлежавал в бъчви от испанско шери, дарили го с аромат на стафиди и канела; и Grant's Ale Cask - единственото уиски в света, отлежало допълнително в бъчви от тъмна бира, които му придават аромат на крем брюле и нежен малцов вкус.

Вечерта продължи със сълзи от смях. Владо Карамазов разказа за вълнуващата си среща с Глен Клоуз и Джеръми Айрънс. Христо Петков ни преведе през одисеите си в Италия и Дубай. Теодора Духовникова ни пренесе на снимачната площадка на най-успешния български сериал "Под прикритие". Юлиан Вергов ни оставяше без дъх с хапливите забележки към своите колеги.

Звън на чаши, разбира се, не липсваше. Гости и домакини вдигаха наздравици за истинските приятели, които ни съпровождат в провалите и успехите, които са до нас дори

когато сме се засилили към пропастта. Защото дори мисълта за най-верните другари прави деня необикновен.