Паника в Русия заради съмнения за чума: 200 души са под карантина

Смъртта на 28-годишна служителка на противочумен институт в Сибир предизвика извънредни противоепидемични мерки, поставянето на близо 200 души под медицинско наблюдение и опасения за възможно заразяване с чума. В центъра на случая е Даря Шипилова, починала в болница в град Шелехов, Иркутска област, през нощта срещу 2 октомври. Според публикации в местни медии дни по-рано тя счупила епруветка с причинителя на заболяването.

Засега тази версия не е потвърдена официално, но руската здравна служба „Роспотребнадзор“ съобщава за пневмония с неустановен причинител и отрича при проверките да е открита авария при работа с патогенни микроорганизми.  

Как се е стигнало до инцидента?

Според версията, разпространена от иркутския журналист Павел Степанов и изданието Mash и цитирана от регионалната медия „Люди Байкала“, на 25 септември Шипилова счупила епруветка с бактерията, причиняваща чума, докато работела в Иркутския научноизследователски противочумен институт. Впоследствие се почувствала зле и била откарана в болницата в Шелехов, където прекарала три дни преди смъртта си. „Люди Байкала“ уточнява в актуализирания си текст, че счупената епруветка е една от версиите за случилото се.

Euronews съобщава, че първоначално лекарите подозирали тежка коронавирусна инфекция. Състоянието на жената бързо се влошило и тя била поставена на апаратна вентилация, но не успели да я спасят. Засега няма публично потвърдена подробна медицинска хронология, която да установява кога е възникнало евентуалното заразяване и дали то има връзка с работата ѝ.

Противоречия има и в изявленията на представители на властите. На 2 октомври ръководителят на съседната република Бурятия Алексей Циденов говори за смърт от чума, като същевременно отхвърля разпространените твърдения, че жената е посещавала републиката и се е заразила там, съобщава The Moscow Times. Последвалата позиция на „Роспотребнадзор“ обаче не потвърждава тази диагноза.

Какви са последствията до момента?

Най-непосредствената последица е издирването и наблюдението на хората, които са били в контакт с починалата. Според местните медии броят им достига около 200 души. Областният управител Игор Кобзев съобщава за извънредно заседание на санитарно-противоепидемичната комисия и пристигането на главния държавен санитарен лекар на Русия Анна Попова. По първоначалните му данни контактните лица нямат признаци на заболяването, а изследванията им са отрицателни.

На 4 октомври „Люди Байкала“ съобщава и за триседмични карантинни ограничения в няколко болници в Иркутск, включително детска болница и родилно отделение. Ограничени са посещенията при пациентите. 

В официалното си съобщение от 4 октомври „Роспотребнадзор“ заявява, че разширените изследвания на проби от починалата не са установили микроорганизми, свързани с професионалната ѝ дейност. Сред наблюдаваните контактни лица са открити два случая на COVID-19 и два на риновирусна инфекция, но не са намерени причинители на други инфекциозни заболявания. Службата определя обстановката в Иркутск и Шелехов като стабилна.

Случаят вече привлича и международно внимание. На 4 октомври Axios съобщи, позовавайки се на представител на американската администрация, че Белият дом следи информацията за предполагаемото заразяване и предприетите карантинни мерки. Това съобщение също не представлява независимо потвърждение на диагнозата.

Причината за сериозната реакция е опасността, която представлява белодробната форма на чумата. Заболяването се причинява от бактерията Yersinia pestis, а не от вирус. Според Световната здравна организация белодробната чума може да се предава между хората чрез инфектирани респираторни капчици и да протече изключително бързо. Без лечение тя е почти неизменно смъртоносна, но навременното прилагане на подходящи антибиотици може да спаси пациента. Диагнозата изисква лабораторно потвърждение — тежка пневмония сама по себе си не означава чума.

Какво представлява институтът в Иркутск?

Учреждението, в което е работела Шипилова, е Иркутският научноизследователски противочумен институт на Сибир и Далечния изток, част от системата на „Роспотребнадзор“. То е създадено на 5 юни 1934 г. като научен и оперативен център за борба с чумата. Постепенно дейността му се разширява и към други опасни инфекции, включително холера, бруцелоза, туларемия и антракс.

Институтът съчетава научни изследвания с практически противоепидемични задачи. Работи съвместно с регионални здравни структури и противочумни станции, обучава специалисти и участва в наблюдението на природни огнища на инфекции. Сред направленията му е сътрудничеството с Монголия за изследване на трансграничните огнища на чума и предотвратяване на разпространението ѝ. Това е важно, защото заболяването продължава да съществува в природата сред животните и техните паразити.

Именно работата с опасни причинители обяснява защо тежко заболяване на служител изисква незабавна проверка за професионално заразяване. В конкретния случай „Роспотребнадзор“ твърди, че вътрешната комисия по биологична безопасност не е установила аварийни ситуации, а заключението ѝ е потвърдено от допълнително изпратени експерти.

Подобни случаи в други държави

Лабораторни инфекции са се случвали и на други места по света. Един от най-известните примери е смъртта на 60-годишен изследовател в Чикаго през 2009 г., работил с отслабен щам на Yersinia pestis. Разследването на американските Центрове за контрол и превенция на заболяванията — CDC — установява заразяване с чумната бактерия, довело до септичен шок. Точният начин на експозиция остава неизвестен, а данни за белодробна чума не са открити. Не са установени и последващи инфекции сред контактните лица.

След смъртта на американския учен е диагностицирано наследствено заболяване, причиняващо натрупване на желязо в организма. Според CDC то може да е допринесло за необичайно тежкия изход при заразяване с иначе отслабен щам. Случаят подчертава необходимостта лекарите своевременно да знаят с какви патогени работи заболелият изследовател.

Друг известен случай е този на медицинския фотограф Джанет Паркър във Великобритания през 1978 г. Тя заболява и умира от едра шарка, докато работи в сградата на медицинския факултет на Университета в Бирмингам, където се извършват изследвания с вируса. Инцидентът предизвиква официално разследване и въпроси в британския парламент за безопасността на лабораториите, работещи с опасни микроорганизми.

През 2004 г. лабораторно свързано огнище на SARS в Китай показва и как подобно заразяване може да излезе извън научното учреждение. Двама изследователи от Националния институт по вирусология в Пекин развиват заболяването, а впоследствие са установени вериги на предаване към други хора. В края на април СЗО отчита девет потвърдени или разследвани случая, включително един смъртен. През май организацията съобщава, че предаването изглежда прекъснато, но остават сериозни въпроси за лабораторната безопасност и точния източник на заразяването.