Може би рап музиката е пълен майтап

Преди няколко дни чух, как журналист интервюира Боб Дилан. Радиопредаването се казваше "Рок легенди". Първият въпрос, който шведският журналист зададе, беше как Дилан успява да докара панталоните си до такова измачкано състояние. Записът беше от 60-те и ясно се долавяше, че журналистът не е впечатлен от младия Боб Дилан. Наподобяваше малко първите критики във вестниците по адрес на Франк Синатра – че нямал глас, че бил много нисък и почти грозен. Или както навремето обяснявали, че музиката на „Бийтълс” нямала бъдеще или как джазът едно време се смятал за неразбираема негърска музика.

Може би на този шведски журналист са му напомняли за това интервю през последните 40 години и то не с добро чувство. Затова ми се иска рапът да не беше толкова скучен. Добре, има няколко изключения. Но рап културата е забележително нелепа и смешна. И грозна.

Може би цялото нещо е един майтап. Може би някой музикален гуру или шеф на звукозаписна компания се е  хванал на бас. "Обещавам," казал той, "че мога да продам всичко, абсолютно всичко." "Искаш да кажеш каквото и да е?", попитал колегата му. "Абсолютно всичко," отговорил музикалният гуру, напълно сигурен в себе си. След това обърнали по още няколко питиета, и когато по-късно същата вечер тръгнали за вкъщи, леко поклащайки се, всичко било уредено. Облогът бил направен.

Чудя се, какво ли си е помислил гуруто на следващия ден, когато прочел договора, подписан от него. Може би той гласял следното: "Обещавам да превърна в световен хит музиката на пълнолетни мъже в анцузи, носещи повече диамантени пръстени и дебели златни ланци от луксозна руска проститутка. Освен това трябва да носят много малки кожени шапчици. Също така тези хора винаги трябва да се поздравяват по начини по-странни и от тези на някоя масонска секта. Освен това обещавам, че музиката им ще звучи като футболен хулигански химн, текстът на песните може да бъде за това как се казват те самите, как се убиват хора и колко момичета са пребили и с колко са преспали миналата седмица. Всички снимки и всички музикални клипове трябва да са пародия на най-недоразвитото и вулгарно нещо, което може да се измисли."

"Темата: луксозни стоки, женски задници и пистолети. Но никъде из снимките или музиката не може да се употребява хумор или някаква самокритичност."

Може би музикалният гуру съжалил малко за стореното, но облогът си бил облог. И сега виждаме резултата. Всяка радиостанция или музикален канал бълва тази музика. Чернокожи мъже, които изглеждат като травестити в джогинг облекла или скъпи проститутки, които говорят бързо и ядосано. Някои много богати бели радикали на средна възраст се състезават да възхваляват това фантастично движение на чернокожите. И това просто продължава, не виждам кога ще спре. Знам, че постъпвам като шведския журналист от 60-те.

Но не виждате ли и не разбирате ли, че всичко това е пълен боклук?

Йохан Карлсон за списание „Мениджър”