Свободното движение в ЕС – основно за работа

Гражданите на Европейския съюз упражняват правото на свободно движение в други страни от ЕС главно с цел да се възползват от възможностите за работа. Средностатистически те са по-млади хора и е по-вероятно да работят. Това се посочва в публикувано днес независимо проучване относно въздействието, което правото на свободно движение в рамките на ЕС има на местно равнище и представено от Европейската комисия.

В проучването се разглеждат шест европейски града, избрани заради многонационалния състав на тяхното население: Барселона, Дъблин, Хамбург, Лил, Прага и Торино. То показва, че притокът на по-млади граждани на ЕС в трудоспособна възраст е оказал положително икономическо въздействие и в шестте града.

Така например според анализа, проведен на местно равнище в Торино, данъчните приходи от чужденци като цяло са довели до нетни ползи за националните публични финанси от 1,5 млрд. евро.

Проучването показва също, че новодошлите са спомогнали да се отговори на нуждите от работна ръка на местните пазари на труда, че са допринесли за растежа в нови сектори и че са помогнали да се противодейства на застаряването на населението. В проучването се констатира, че мобилните граждани често са свръхквалифицирани за работните места, които заемат, и по-лошо платени, като в същото време не винаги се възползват от равен достъп до жилищно настаняване и образование.

Основните констатации в проучването са следните:

• Гражданите на ЕС упражняват правото на свободно движение главно с цел да се възползват от възможностите за работа и средностатистически те са по-млади и в по-голяма степен икономически активни от местното население в градовете, участвали в проучването (вж. приложение 4).
• Притокът на по-млади граждани на ЕС в трудоспособна възраст в избраните градове допринася за преодоляването на демографските предизвикателства от застаряването на населението и намаляването на работната сила.
• Освен това тези граждани допринасят за задоволяването на нуждите на трудовия пазар, като заемат предимно работни места, за които се изисква ниска квалификация (Торино и Хамбург), като допринасят за растежа на нови сектори (като ИКТ в Дъблин) или като подпомагат създаването на нови бизнес дейности (както е в Торино и Хамбург).

В проучването се очертават също така следните предизвикателства:

• Вероятността от свръхквалифицирани работници е по-голяма при мобилните граждани, отколкото при работниците на приемната страна (да приемат работа, за която се изискват по-ниски квалификации), което може да доведе до загуба на умения и по този начин да се намалят потенциалните ползи от мобилността в рамките на ЕС.
• В няколко случая между гражданите на приемната страна и мобилните граждани на ЕС се наблюдават разлики в заплащането (като мобилните граждани на ЕС често получават по-малко), въпреки че доказателствата за това са доста ограничени.
• Мобилните граждани не винаги се възползват от същите възможности в сферата на жилищното настаняване и достъпа на децата до училище, въпреки че те работят и плащат данъци.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.