Шокиращи разкрития от лагерите в Северна Корея бяха публикувани от ООН

Свидетелствата за мъченията и нечовешките условия на живот в севернокорейските лагери валят едно след друго – кое от кое по страшни и невероятни. Един от малцината избягали от „лагерите на смъртта“ разказа как бременна и полуумряла от глад жена родила детето си въпреки всичко. Един от пазачите чул плача на новороденото и пребил жената за наказание. Продължавал да я бие, докато тя го умолявала да й позволи да запази детето си. Накрая майката била насилена с треперещи ръце да вземе новороденото и да натисне личицето му в купа с вода, докато плачът не спрял, а от устата на малкото не излязъл последен мехур въздух.

Тази потресаваща история е само един от примерите, изслушани по време на 11-месечното разследване на нарушаването на човешки права в Северна Корея, и документиран в новия доклад на Комисията по правата на човека към ООН.

Комисията заключава, че Северна Корея е извършила тежки престъпления срещу човечеството, съобщава Си Ен Ен. Били са проучени въпроси като правото на достъп до храна на хората в комунистическата държава, затворническите лагери, мъченията и нечовешкото отношение, неоправданите арести, дискриминацията, свободата на изразяване, правото на живот, свободата на придвижване и изчезванията и отвличанията на граждани.

Панелът излага шокиращ каталог от мъчения и потисничество, рисуващ портрета на една брутална държава, „която няма паралел в съвременния свят“, пише в доклада.

Остава да разберем какъв ефект ще има документът и дали Китай – член на Съвета за сигурност на ООН и същевременно отдавнашен съюзник на КНДР – ще се намеси в защита на правата на севернокорейските граждани.

Данните са събрани от над 100 жертви на режима, от сателитно наблюдение и от данни на свидетели и експерти. По време на изслушванията в Сеул, Токио, Лондон и Вашингтон жертвите разказаха за наложени мъчения и затвор за престъпления като гледането на сапунени опери по телевизията. Те споделиха огромните понякога трудности, които са имали, за да намерят храна за семействата си. Мнозина се озовават в затворнически лагери, защото са опитали да преминат китайската граница или защото режимът подозирал членове на тяхното семейство. В КНДР се практикува така наречената „вина по роднинство“ - за едно престъпление се наказва не само виновникът, но и членове на семейството му от различните поколения.

Севернокорейските лагери съществуват два пъти повече време от съветските лагери от системата на ГУЛАГ и много по-дълго от нацистките концентрационни лагери.

Един от свидетелите разказал как млади затворници в един от лагерите били толкова гладни, че ядяли живи червеи или змии, уловени в полето – само и само да почувстват нещо в стомасите си.

„Виждахме как умират толкова много хора, че свикнахме“, разказва един беглец от такъв лагер. „Съжалявам, че трябва да кажа, че толкова свикнахме, че нищо не усещахме. В Северна Корея понякога умиращи от глад хора те молят да им дадеш нещо да хапнат. Мъртъвците ги събличахме и носехме дрехите им. Живите трябваше да продължат да живеят, а мъртвите – съжалявам, но те са мъртви.“

Джи Хьон-а разказа пред Комисията за престоя си в севернокорейски затвор. Тя е изпратена там, след като е репатрирана от Китай. Сприятелява се с младо момиче – също затворничка, и двете стават като сестри. Когато ги пращат да работят в полето, двете търсят подходяща за ядене трева, защото в затвора ги изтощават от глад. Това обаче също не минава безнаказано.

„Приключихме работата си и точно щяхме да си наберем тревата, която знаехме, че може да се яде, когато пазачите ни видяха. Дотичаха до нас и стъпиха на ръцете ни. После ни заведоха на това място и ни наредиха да коленичим“, разказва Джи. Момичетата били принудени да пасат тревата заедно с корените за наказание. След като я натъпкали с пръст, другата девойка се разболяла от тежка диария и умряла.

„Нищо не можех да направя“, разказва Джи. „Не можех да й дам лекарство. И когато умря, дори не можа да затвори очи. Умря с отворени очи. Изплаках си сърцето.“

Тя увила тялото на приятелката си в найлонова торба и другите затворници я погребали с още 20-тина души на един хълм.

„Покрихме дупката с буци замръзнала земя, но след седмица гробът го нямаше – телата не бяха там. По-късно научихме, че старецът, който пазеше мястото, е пуснал кучетата си да ги изядат.“

Това е реалността в севернокорейските затвори, казва Джи.

„Срамувам се, че съм тук“, завършва тя разказа си пред Комисията. „Умират хора, но, тъй като бях толкова отчаяна да спася себе си, не успях да помогна на никого и съм виновна за това. Живея като затворничка. Причината да съм жива, да дойда в Южна Корея, е да оцелея и да живея в името на всички, които не успяха. Хора умират без причина. За да помогна на душите им да почиват в мир, аз трябва да свидетелствам за живота им.“