Към момента ЕС определя два основни приоритета – чисти технологии и реиндустриализация. Стъпка напред ли е Актът за критичните суровини?

Приемането на закона за критичните суровини от ЕС е сериозна стъпка напред за реиндустриализацията на Европа. Към момента континентът доставя само 3% от суровините, които използва за чисти технологии. Ние добиваме само 1/10 част от цветните и индустриални метали, останалото е внос. С Акта за стратегическите суровини ЕС си постави цели: 10% от тях
да се добиват в рамките на Съюза, 40% да се преработват тук, а преработката на отпадъци да е не по-малко от 15%.
Тези цели дават възможност и на България да заеме водещо място. Ние сме с вековни традиции в индустриалния добив и
можем да стъпим на отварящи се нови пазари, без да изместваме други оттам, което е и по-лесно, и по-правилно. За да се случи това обаче, трябва да се създадат политики и те трябва да минат през два основни стълба. Единият е проучване. Да се изготвят национални програми за проучвания, които да повишат знанията за наличните ресурси. Вторият стълб е да се подобри разрешителната система. Трябва да направим анализ на обществено икономическия интерес и развитието на
отрасъла като цяло и да видим дали регулаторните норми могат да се превърнат в стимул, а не както до момента – да
препятстват инвестиционни намерения. Това са двата стълба, които биха дали конкурентоспособност на трансформацията на европейската икономика и в частност на българската.

Ще видим ли рестарт на добивната промишленост в Европа и у нас?

За да видим рестарт на добивната промишленост у нас, трябва много да се поработи върху нагласата на обществото. Ние в Европа сме стар континент, цивилизация, която е свикнала с благата на крайния продукт, и смятаме, че можем да продължим да аутсорсваме всички свои дейности. Но в последните години на кризи видяхме, че базовите стратегически суровини се оказват ключови. Имаше кризи със спрени доставки, спрени продукти, спрени производства. Обществото трябва много ясно да знае, да разбере, че без индустрия няма да имаме бъдеще нито в България, нито на ниво ЕС. Без индустрия
няма икономическо развитие и прогрес. Индустрията е тази, която измъква всяка една държава от всички видове кризи. Искаме и очакваме всичко да бъде на „един клик разстояние“, но това в крайна сметка е свързано със суровините.

Какви стимули очакват компаниите, за да фокусират инвестициите си върху нови проучвания и добив на суровини?

За да се развива нашата минна индустрия и да се осигури устойчив растеж, се нуждаем от подобряване на оперативните и регулаторните разходи. Те са свързани с всички лицензионни режими и разрешителни. Тук също трябва да намерим нов баланс, защото дългосрочната конкурентоспособност не е свързана само с финансови инвестиции, но и с увеличаване
на мащаба. Основният фокус на държавите от ЕС за постигане на ресурсна обезпеченост трябва да бъде по-продуктивна
и перспективна регулаторната съгласуваност. В момента ние не само не изнасяме технологии, но даже внасяме ноу-хау, което е порочно. Крайно време е този 30–40-годишен „спокоен“ живот на Европа да бъде динамизиран откъм производство и откъм технологии. 

Каква е оценката ви по отношение на резултатите на минния отрасъл у нас към днешна дата – като развитие и в икономически план?

Повишаваме добива у нас в натурални стойности – 8% на суровини от територията на България. Има ръст съответно в концесионните такси, които получава държавата, има и повишение на работните заплати. Никак не е за подценяване приносът на минната индустрия за развитието на бизнеса в страната ни и ние трябва да имаме разбирането и диалога между браншовата организация и правителството за развитието на отрасъла и да очертаваме неговите рамки. 

Защо това е толкова важно?

У нас находищата не са достатъчно конкурентни като съдържание на полезния компонент в рудата спрямо други находища в Европа. Например при медта средният коефициент на съдържание в Европа е около 2%, а в България е 0,33%. Т.е. ние
сме около 10 пъти под световния коефициент на съдържание за тон руда, а разходите за тон руда са идентични. Въпреки това обаче ние реализираме успешни проекти и постигаме много добри резултати. Не можем да променим това, с което разполагаме като суровинна даденост, но трябва да използваме възможностите, които имаме, защото видимо отрасълът носи ползи за обществото 

Имат ли развитие плановете за създаване на инвестиционна карта за реиндустриализация на България и необходими ли са действия по актуализация на националната стратегия за устойчиво развитие на минно-суровинната индустрия?

Започнахме разговори с Министерството на икономиката и продължаваме. Реиндустриализацията е дълъг процес. Няколко са точките за изясняване. Основният акцент е да оценим в кои региони кои индустрии са добре развити. Защото създаването на конкурентни индустрии в един и същи регион би довело до дисбаланс и до икономически загуби. Трябва да има баланс, свързан основно със заетите хора в съответния отрасъл. Тук е мястото на експертите от министерствата, които внимателно
следят тези процеси. Новата политика на ЕС и за суровини, и за реиндустриализация тотално смени концепцията и в момента съвместно се работи в групи за създаване на списъци за критични и стратегически суровини на национално ниво.
Те ще бъдат изведени като приоритет, който в бъдеще да е обвързан освен с икономически и със законодателни инструменти. От март насам това е един доста динамичен процес, по който предстои да извървим много стъпки. 

Добиваме само 1/10 част от цветните и индустриални метали, останалото е внос.

През 2022 г. средната работна заплата в сектора е около 2400 лв. чисто, което е ръст с около 10% спрямо 2021 г. Отделно общините, в които оперират дружествата от минната индустрия, също бележат ръст на доходите и са едни с най-високите заплати. Добивната индустрия е на второ място и по социални възнаграждения извън работната заплата – те достигат
13% от дохода средно за бранша. На второ място сме и по инвестиции на работодателите в обучения. Разходите ни за труд са много високи и са на нива от около 40–41 хил. лв. на година на човек, а пряко и косвено заетите в бранша са над 100 хил.
души. Това означава, че около 1,2 млрд. са парите, които постъпват в социалноосигурителната система на страната извън концесионните такси.

Към момента континентът доставя само 3% от суровините, които използва за чисти технологии

Доц. д-р инж. Иван Митев е изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара от януари 2018 г. Той е магистър по инженерна геология и има докторантура в областта на подземното строителство. Към момента е доцент в Минногеоложки университет „Св. Иван Рилски“, катедра „Подземно строителство“. Опитът му обединява академично знание и практически опит.